За алкохолното опиянение по етапно

 

Алкохолът прониква във всички клетки с голяма бързина, тъй като клетъчните мембрани го пропускат свободно. На практика, това означава, че той се натрупва най-бързо и в най-големи количества в най-добре кръвоснабдените органи – мозък, черен дроб, бъбреци и мускули. Алкохолът потиска централната нервна система, като при приемане преди сън се наблюдават отклонения от нормалното протичане на фазите на съня.Ефектът му върху нервната система е особено силен, като нарушаване на концентрацията и забавяне на реакциите се наблюдават дори при минимален прием. Ето защо консумацията на алкохол следва да се избягва при шофиране или управление на машини.

 

Специфичните му неврологични ефекти се дължат на сложния комплекс от невромедиатори, рецептори и неврологични процеси, които той повлиява. Установено е, че активира т.нар. NMDA и GABA рецептори, определени зони от кората на крайния мозък, хипокампа и редица мозъчни ядра, като по този начин променя мисленето, създава усещането за отпуснатост и удоволствие, влошава моторната координация и променя настроението.

 

По-точно ефектите зависят от концентрацията на алкохола в кръвта. Фазите могат да преминават от една в друга с повишаване на алкохолното съдържание. Дадените стойности на алкохолната концентрация са ориентировъчни. Възможни са известни индивидуални различния.

 

Стадий на еуфорията 

Състоянието обичайно се наблюдава при алкохолно съдържание в кръвта от 0,3 до 1,2 промила. В тези условия настроението е приповдигнато, самоувереността се повишава, което улеснява социалното контактуване. Още на този, най-ранен етап, започват да се проявяват негативните ефекти на алкохола – нарушаване на двигателната координация, понижаване на вниманието и преценката.