Отказването на цигарите забавя развитието на ХОББ

 

 

 

Добре е да се потърси лекарска консултация при поява на задух и лесна уморяемост при физически усилия, и кашлица, продължаваща повече от 2, 3 месеца или целогодишно, която обикновено се проявява след ставане от сън. Всичко това трябва да насочи човек към среща с общопрактикуващия лекар, който вече, ако прецени, че причината е белодробно заболяване, трябва да насочи пациента към специалист пулмолог, при когото да се проведе спирометрия - функционално изследване на белия дроб, чрез което се прецизира диагнозата. По този начин се проследяват белодробните капацитети – обемът на белия дроб и скоростта на издишване за една секунда. Ако процентният показател Тифно, който е съотношение между тези два параметра, е под 70%, тогава говорим за наличие на хронична обструктивна белодробна болест. 

 

 

Могат да се контролират. Първо място заема първичната профилактика, преди да се започне лечението, в ранната фаза на заболяването. Наложително е отказване на тютюнопушенето, спиране на експозицията на вредни вещества, които се установяват при анамнезата. На второ място е рехабилитацията. От значение е движението, умерено изразените физически натоварвания. 

 

Огромна роля има медикаментозното лечение, чиято цел е контролиране на симптомите и подобряване качеството на живот. Развитието на заболяването намалява не само възможността за извършване на обичайните дейности и тези в работна среда, но и социализацията.

 

Важно е добре подбраното медикаментозно лечение, вече се говори за персонализирана медицина. Новото в ръководството за поведение и лечение при хроничната обструктивна белодробна болест на Европейското респираторно общество е, че пациентите се разделят на четири основни групи, в зависимост от тежестта на промените във функционалните параметри от спирометрията, тежестта на оплакванията и на физикалните симптоми, които установяваме при прегледа. Някои могат да имат силно изразени оплаквания, но да нямат тежки нарушения на белодробната функция, както и обратното – липса на сериозни оплаквания, но наличие на тежки нарушения. Други пък имат и двете. На базата на тези т. нар. фенотипове, специалистите разделят пациентите на две основни групи – с нисък риск и с висок риск от тежко и бързо прогресиращо развитие на заболяването. По този начин се съобразява и лечението. То включва употребата на бронходилататорни инхалаторни медикаменти.

 

 

ХОББ не е само болест на белия дроб. То е системно, хронично възпалително заболяване, при което се включват фини механизми с освобождаване на много вещества, които атакуват различни структури в тъканите на организма. А тези структури участват не само в изграждането на белодробния паренхим, но и в изграждането на миокарда, на съдовата стена, особено на артериите. Участват и в общия метаболизъм на организма, костния метаболизъм.