Защо понякога се налага кореново лечение при болен зъб?

В миналото често се e достигало до отстраняване на болните зъби или наранени зъби. Днес повечето от тези някога „неспасяеми“ зъби могат да бъдат запазени чрез т.нар. ендодонтско или кореново лечение. То може да бъде проведено от стоматолог или специалист, ендодонт.

Кореновото лечение обикновено включва премахването и заместването на кореновата пулпа – меката тъкан във вътрешността на зъба, съдържаща кръвоносните съдове и нервите. Пулпата се разполага в централния канал и достига върха на зъбния корен и челюстта чрез кореновите канали. Всеки зъб има по едни централен канал и 1 – 4 коренови канали.

Ако след травма или кариозен процес бактериите достигнат пулпата, тя се възпалява и отмира. Ако не бъде започнато лечение, във върха на кореновия канал се формира силно болезнен абсцес. Той поврежда зъба и околната костна тъкан, което може да наложи изваждане на болния зъб. За да бъде избегнато всичко това се пристъпва към продължително, а често и скъпо, лечение.

В хода на процедурите, ако пулпата вече не е некротизирала, се прилага локален анестетик. Зъбът се изолира от слюнката в устата чрез тампони или кофердам – гумено покритие, което оставя непокрит само проблемния зъб и околните зъби. С помощта на борче се прави отвор, който достига до пулпата, която се изважда щателно. На мястото й временно се поставя лекарство, което унищожава бактериалната инфекция. Зъбът се затваря с временна пломба, която оставя на място за периода на действие на лекарството – от 1 до 4 седмици. Запечатването на зъба с временна пломба предотвратява реинфектиране от бактериите, живеещи в устата.

Още по темата можете да прочетете в Puls.bg.