Херпес вирус може да доведе до деменция

Според д-р Мира Катан – невролог в Университета Ню Йорк, въпреки ранния си етап, изследването може да помогне за идентифицирането на хора с повишен риск от развиване на деменция. Също така, то може да спомогне разработването на средства или методи за понижаване на този риск.

 

Херпесите биват предизвиквани от два типа вируси. Тип I предизвиква тези на устните, докато тип II - предимно тези по гениталиите. Въпреки че инфекцията може да бъде безсимптомна в продължение на дълъг период, през който вирусите се намират в кръвта, рано или късно се развива добре познатата язвичка, задържаща се до седмица.

 

Изследователският екип измерва паметта и мисловните способности на 1625 души на средна възраст 69 години. Тестовете се провеждат веднъж годишно в продължение на осем години. Участниците преминават и кръвни тестове за инфекции, които изследователите приемат за леки – херпес симплекс вирус тип I, тип II, цитомегаловирус (предизвиква заболяване най-вече при имунокомпрометирани), Chlamydia pneumoniae (причинява респираторни инфекции) и Helycobacter pylori (инфекциозен причинител на стомашната язва).

 

Връзка между риска от деменция и изброените патогени се открива само за херпес симплекс тип I. Средно, високите нива на вируса в кръвта увеличават риска с 25%. Изследването показва наличието на връзка, но не я обяснява.

 

Настоящото проучване потвърждава по-ранни изследвания, проведени от финландски учени, които показват, че вирусът увеличава риска от болестта на Алцхаймер. Тогава учените белязват вирусите с флуоресциращи вещества и ги наблюдават под микроскоп. Наблюденията показват, че вирусите достигат нервните клетки и ги увреждат по начин, наподобяващ картината при болест на Алцхаймер. В тази връзка, д-р Тимо Страндберг от Университета в Хелзинки пише рецензия за настоящото проучване, в която призовава учените към по-нататъшни изследвания в тази насока.

 

Въпреки че независими експерти намират резултатите на двата екипа за интересни, те изказват известни резервации към представителността на извадките в двете проучвания, а следователно – и във валидността на публикуваните резултати. Д-р Уилям Шафнер – невролог от Университета в Нешвил, е един от тези експерти. Според него, въпреки че наистина асоциацията заслужава да бъде проучена по-подробно, засега е трудно да се правят каквито и да било изводи, още по-малко сензационни изявления в медиите, за връзка между инфекциозните заболявания и умствените възможности.