Вирусите - на границата между живото и неживото

 Вирусите не са клетки и нямат клетъчен строеж, за разлика от бактерии, паразити, хора и изобщо всичко, което със сигурност приемаме за живо. Забележете, че живото е от една страна, а вирусите – от друга. Всъщност, мнозинството от учените разглеждат вирусите като материя на границата между живото и неживото.

Как е възможно това? Не е ли това грешка?

Както е добре известно, живата материя има следните неизменни характеристики – способност да се самоорганизира и самовъзпроизвежда. За тази цел, във всяка жива клетка и във всеки жив организъм протичат жизнени процеси – хранене, дишане, отделяне и т.н., които, така да се каже, поддържат клетката и организма жив. При вирусите обаче нещата стоят по много различен начин.

Най-общо казано, вирусите са частици (но не са клетки!), представляващи малко количество ДНК или РНК, обвита от белтъци, малко въглехидрати и/или липиди (мастни вещества). Белтъците по повърхността на вирусната обвивка, която може да има най-различна форма, разпознават клетката гостоприемник и осигуряват проникване на вируса в нея. Когато вирусът навлезе в клетката, неговото ДНК се вгражда в това на клетката, което я „заставя“ да образува вирусни частици, които се сглобяват спонтанно и напускат клетката.

Още за вирусите можете да прочетете в Puls.bg.