Консумацията на вода намалява риска от камъни в бъбреците

Бъбречнокаменната болест представлява отлагане в бъбреците на кристали от различни соли, най-често урати и оксалати. Уратите и оксалатите са соли съответно на пикочната и оксаловата. Когато съдържанието на последните в урината надвиши разтворимостта им, излишните количества започват да се отлагат под формата на кристали в бъбреците.

Механичното дразнене, което камъните оказват върху околните тъкани при движението им предизвиква силна болезненост. Болката е най-силна, когато камъкът се придвижи от бъбречното легенче в уретера, т.е. когато започва изхвърлянето му от организма. Тя обхваща съответния хълбок, гърба, корема и слабините.

Разраняването на бъбречните и уретралните тъкани от камъните създава благоприятни условия за развиване на пикочна инфекция, която е изключително трудна за елиминиране, защото порьозните камъни служат като резервоар за бактериите. Симптоми на инфекция са тъмна и зловонна урина, втрисания и болезнено уриниране.

Болката, предизвиквана от бъбречен камък, може де се мени по сила и място с придвижването на камъка по хода на пикочния канал. След попадането й от уретера в пикочния мехур тя може временно да изчезне и внезапно да се появи отново, когато камъкът навлезе в пикочния канал.

Какво е лечението и профилактиката на заболяването можете да откриете в Puls.bg.