Светла Николова: Няма биоаромат на морски бриз

Затова каква е разликата между конвенционалната козметика и тази, обозначена като "био" и за вредите, които могат да нанесат върху организма ни някои химични съставки в масовите мазила, разговаряме с инж. Светла Николова.

Инж. Светла Николова е доктор на науките по природни полимери. Повече от десетилетие работи в областта на биопродуктите. Председател е на сдружение Агролинк. 

Кремът за лице е нещо, което ежедневно слагаме върху кожата си, на каква дълбочина може да проникнат неговите съставки и колко дълго всъщност те могат да въздействат на състоянието на кожата ни?

Много фирми представят свойствата на своята конвенционална козметика с добрите й качества като, например, проникване на продукта в дълбочина. Всъщност, ако това са химически съединения, които могат да достигнат във вътрешните слоеве на кожата, то това ще донесе повече негавитиви, отколкото полезни резултати като хидратация, намаляване на бръчките и др. Проникването на продукта навътре в кожата дава възможност по-бързото разнасяне на химическите съединения из цялото тяло. Типичните съставки, които проникват по-дълбоко са емулгаторите и разтворителите. Емулгаторите са повърхностно активни вещества, които имат във формулата си както хидрофобни (отблъскващи водните молекули), така и хидрофилни (привличащи водата) съединения. По този начин те образуват мицели, които могат да обгърнат и капсулират „активните“ съставки. Прониквайки дълбоко в кожата те ще пренесат и активните съставки на даден крем. Пропилен гликолът е разтворител, който усилва проникването през липидните слоеве на кожата. Но... Прониквайки в живата клетка, „нашествениците“ оказват влияние и върху нейния метаболизъм. Затова в случая, като се има предвид, че емулгаторите са химически съединения, трябва да се замислим доколко дълбокото им проникване в кожата е положително. Химикалите могат да променят метаболизма с дългосрочни неприятни последици. Широко използвани химически емулгатори са PEG и полиетилен гликол. За тях има достатъчно данни за вредните им свойства.

За разлика от конвенционалнака козметика, в биокозметиката емулгаторите са лецитин от растения, цетил алкохол - това не е алкохол, като етанол, а мастен алкохол, получен от растения. Тъй като емулгаторите в биокозметиката не са от  петролни деривати, а от растения, те не причиняват вреди по кожата и на целия организъм, независимо от дълбочинното им действие.
 

Напоследък често се говори за вредните химични вещества в конвенционалната козметика. Можете ли да ни кажете всъщност каква конкретна вреда могат да предизвикат те на кожата ни?

Ще ви дам примери. Парафинът и силиконът са често използвани съединения и в евтини, и в скъпи конвенционални козметични продукти. Те правят кожата мека, но запушват порите и нарушават естествения баланс и функциониране на кожата. Пропилен гликолът пък причинява дразнене и чувствителност на кожата, както и ендокринни смущения. Метилизотиазилинонът причинява алергии. Diazolidinyl urea (Imidazolidinyl urea) е консервант, чието използване често води до контактен дерматит, отделя формалдехид (канцерогенен) и се свързва с проблеми в развитието, ендокринни смущения, алергии, имуннологични проблеми. Синтетичните аромати са доказано алергени. Thrietalonamine TEA се превръща в нитрозамин, който е канцерогенен. Всички тези съставки се използват в конвенционалната козметика и, както виждате, имат неприятни последствия. Има и много други съединения, за които още не се знае до каква степен влияят на организма. При всяко положение, с колкото повече систетични съставки е един козметичен продукт, толкова повече би трябвало да се замислим дали да го употребяваме.

Продължението на интревюто можете да прочетете в Puls.bg.