За състоянието на българското здравеопазване ...

Д-р Мими Виткова е бивш министър на здравеопазването (1995-1997 г.).

- Г-жо Виткова, според Европейския монитор на свободните работни места над 40 % от здравните работници в България са на възраст между 50 и 64 години, което на практика е значително над средното равнище за Европейския съюз. Доколко е тревожна тази статистика и какво може да бъде направено, за да се промени тя?

- Тази статистика е изключително тревожна. Още повече, тя е съчетана и с един друг проблем – напускането на България от младите лекари и медицински сестри. Така че това не е само една констатация, а динамичен процес, който също върви в неблагоприятна посока. Трябва да се предприемат държавнически мерки, няма кой друг да регулира тези процеси.

Странното е, че нашите университети произвеждат кадри. Но тези кадри намират реализация в паралелни на здравеопазването дейности като фармацевтични компании и др., не толкова в реалната система на здравеопазването. Тревожен е проблемът и от гледна точка на профилните специализации на медицинските кадри. Тоест ние, освен овъзрастяването на висшия персонал, имаме и сериозни диспропорции по отношение на отделните специалности.

Едни специалности най-вече поради финансови съображения станаха неатрактивни. И обратното – наблюдава се свръхактивност в други профили. Държавата е длъжна да внесе баланс и в тези процеси. Първо трябва да облекчим процедурата за специализации и да насърчим специализациите в определени профили, за да получим известен баланс.

Защото, ако днес гледаме на цифрите с известна тревога, след няколко години това ще се превърне в много сериозен проблем за здравната система в страната ни. Още повече, това се случва при много сериозни възрастови диспропорции в самото население на България.Застаряването на населението води към консумиране на повече медицинска помощ – тоест дефицитът на лекари ще бъде още по-осезаем през следващите години.

- Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Нигяр Джафер огласи статистика, спрямо която 9 от 10 новозавършили лекари са готови да напуснат страната. На практика ще има ли кой да ни лекува след 10 години?

- В целия свят и най-вече в Европа има дефицит на висши медицински кадри. Това е една доста тежка специалност, която отнема много години за обучение. На практика няма друга специалност, в която студентското обучение да е толкова дълго, няма друга специалност, в която до нейното практикуване да има още един диапазон от време, в който човек специализира. И, разбира се, след това цял живот да бъде текущата квалификация.

Поради това доста други, по-атрактивни специалности привличат младите хора и те пренасочват образованието си там. Медицинската професия и на Запад не е толкова привлекателна за младите хора. Заради това всички страни – и скандинавските, и европейските, са в дефицит. Има миграция на лекари от Европа към Америка, най-вече заради различното заплащане и доста по-високите данъчни ставки върху доходите в Европа, отколкото в Америка. Така че това е един динамичен процес. Ние трябва да положим като държава максимум усилия да направим привлекателна работата на тези хора, които завършват в България.

Защото ние продължаваме да произвеждаме кадри, които дори са ни в повече от потребностите. Но те се пласират или в чужбина, или в паралелни структури на системата. В същото време допуснахме доста сериозни диспропорции в заплащането на лекарите.Има профили, в които възнагражденията са 5-цифрени, а има профили, в които възнагражденията са 3-цифрени.

Така че трябва да направим самата професия удовлетворяваща лекарите, за да останат да работят в страната. Вярно е, че възнагражденията на лекарите не могат да бъдат откъснати от състоянието на цялото общество. Но трябва да положим усилия, защото немалка част от тези, които напускат страната и отиват да се реализират като лекари в страните от Европейския съюз – не толкова възнаграждението ги блазни, колкото порядъкът в системата и тяхната перспектива за професионално развитие. У нас и този проблем е много тежък.

Винаги казвам, че проблемите на българското здравеопазване започват от организационния хаос и едва на второ място са финансовите проблеми.

Цялото интервю прочетете на Puls.bg