Какви са симптомите, когато сме изложени на живак?

Живакът е тежък метал, който се използва в почти всички индустрии – хранителна, металургична, машиностоителна и др. В околната среда той се появява при изригване на вулкани или силни земетресения, но през последния век човешката дейност е отговорна за над 60% от живачното замърсяване.

Въглищни електрически централи, цехове за преработка на цветни метали, производители на батерии и още множество организации изхвърлят в световен мащаб около 10-12 тона живак в атмосферата. Според учени живакът образува съединения във въздуха и преминава огромни разстояния. Попадне ли във водата обаче, живакът бива преработен от фитопланктон или гъби в метилживак. Под тази форма той навлиза в човешкия организъм посредством храненето – основно с консумацията на морски дарове и риба.

Поради това на бременни жени се препоръчва да избягват консумацията на дълбоководна океанска и морска риба. 

При натравяне на възрастен симптомите първоначално могат да са неразпознаваеми. Бързото им натрупване обаче води до нарушения в периферното зрение, усещания за бодеж в дланите, ходилата и устните; нарушена координация, говор, слух и равновесие; мускулна слабост и бързо изтощение. Нива над 5,8 мкг за 1 л кръв се приемат за токсични.

У дома старите батерии, забравени в някой шкаф могат да предизвикат покачване на въздушните нива до опасни степени, позволяващи натравяне с акумулиращ ефект. Неправилната употреба, съхранение или изхвърляне на флуоресцентни лампи може да доведе до излагане на живак. Зле поставените или некачествени пломби от амалгама също крият риск от натравяне.

Въздухът в градове, намиращи се в близост до ТЕЦ, завод за цимент, крематориум, пречиствателни станции или цех за цветни метали също е по-наситен на живачни съединения.

Токсичнити ефекти от живачно натравяне са напълно лечими, но при възраст под 10 или над 60 години вероятността от пълно възстановяване е малка, дори и след излагане на малки дози.

Още интересна информация за околната среда може да намерите на Puls.bg