Срещу рак на простата – алабаш

Алабашът, наричан още „немска ряпа”, е градински зеленчук, принадлежащ към семейството на броколи, карфиол, къдраво, обикновено и брюкселското зеле. Отглежда се и в България и може да се консумира сурово, консервирано или варено.

Растящо в по-умерен и хладен климат, растението се отличава с наситено зелените си листа, които също са годни са консумация и са богати на витамини. Като вкус и текстура самият алабаш е близък до този на броколите, но е значително по-сладък и нежен. В най-прясно състояние и без термична обработка, е леко хрупкав и сочен като ябълка, но не чак толкова сладък.

Една средна глава тежи около 100-150 г. Сто грама алабаш съдържат 27 калории или само 1,07% от Ориентировъчния дневен прием (ОДП) от 2500 ккал.

Налични са още 36% от ОДП за фибри, 14% мед, 11% желязо, по 9% магнезий, манган и фосфор и 12% витамин В6.

Алабашът впечатлява обаче с наличието на друг витамин: в същите 100 г се съдържат 62 мг аскорбинова киселина, известна като витамин С, които представляват внушителните 102% от ОДП. 

Клетките на имунната система, защитаващи човешкото тяло, са особено зависими от витамин С. Той се съдържа във всяка една от тях и подпомага функциите им, но при инфекциозни заболявания се изчерпва много бързо. Науката все още не може да обясни напълно всички взаимодействия, но е доказан факт, че при ниски нива на витамина, имунната система отслабва драстично. Фагоцитите претърпяват силни нарушения в регулацията,цитокините действат много по-бавно, а способността на лимфоцитите да разпознават увредени или заразени клетки страда най-силно.

Поради това 100 г суров настърган алабаш, добавен към салатата, е една от най-полезните хранителни комбинации за студените месеци. 

Презадоволяването на дневните нужди от витамин С за организма не е единствената облага, която носи зеленчукът. Като представител на семейство Кръстоцветни, алабашът съдържа здравословни фитохимикали като изотиоцианати, сулфорафан ииндол-3-карбинол – съединения, които според учените повишават естествената защита срещу развитие на простатен и колоректален рак.

Листата на растението също са ядивни и богати на витамин А и каротени за здрава кожа и зрение, както и витамин К - подсилващ кръвта и жизненоважен за добрата чернодробна функция и усвояването на калций от организма.

Алабашът трябва да се избягва само от хора, страдащи от заболявания на щитовидната жлеза. Фитохимикалната група гоитрогени могат да доведат до възпаления на жлезата, дори в малки количества.

Още полезна информация за хранене може да намерите на Puls.bg