Аутизъм – нарушено мозъчно развитие, което засяга поведението

Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка и се отразява на поведението. Типична особеност при аутизъм е желанието за усамотяване, самоизолиране. Наблюдава се забавяне на интелектуалното развитие.

Все още не са напълно известни причините за това генерализирано разстройство, но се отдава значение на фактори като обкръжение, условия на живот и отношения към детето. Аутизмът се формира до 3-годишна възраст. Не е възможно да се опишат физиологични симптоми. Постоянното общуване на родителите с детето се смята за необходимо условие за нервно-психичното развитие на детето, при което от полза е и наблюдението на поведението и реакциите на детето. Тогава е възможно отбелязването на особеностите в поведението на детето.

Аутизмът, синдромът на Аспергер, синдромът на Рет, въпреки различията в някои от симптомите им, се определят като нервни разстройства на психиката от така наречения аутистичен спектър.

Терминът аутизъм е използван за първи път от швейцарския психиатър Юджин Блокър в английско медицинско списание за определянето на затрудненията при общуване на пациенти с шизофрения.

Актуалното днес значение на термина се дефинира през 1943 г. от Лео Канер, който има основен принос при описанието на симптомите, разпознаването им от ранна детска възраст и методиката на работа с деца аутуисти. 

Детето с аутизъм не обръща внимание на околните, не се вълнува от промените на околната среда: не реагира на лицето на майка си или близките си, независимо от подхода не показва интерес към игрите или играчките, не се смее, нито произнася звуци ... Дори и за кърмаческа възраст очевиден става отказът на детето да се приобщи в средата си, сякаш живее в свой собствен свят. Тези деца не проявяват любопитство към света, не показват интерес към новото. Отличават се с липсата на желание да общуват с връстници или други хора въобще. Наблюдават се проблеми при общуването и социалното им адаптиране.

Продължението на статията може да намерите на Puls.bg