Какви ваксини са необходими при пътуване в чужбина?

Тази опасност зависи предимно от местното разпространение на даденото заболяване, както и от някои други фактори като възраст, здравословно състояние и имунизационен статус на пътуващия, място и продължителност на престоя и вида на транспорното средство, с което ще се придвижи до конкретната дестинация.

 

За да се избегне риска от фатално заболяване, е въведена практиката във всички развити страници при пътуване в по-изостанали икономически страни да се извършат имунизации срещу неконтролирано разпространени в дестинацията заболявания.

 

Най-добре е имунизациите да започнат между 4 и 6 седмици преди заминаването, за да се постигне правилно съвместяване на отделните ваксини и изграждане на поствалентен имунитет, включително и при тези, които изискват приложение на повече от една доза за заъвршване на имунизационната схема.

 

При съставяне на индивидуален имунизационен план на пътуващия е важно да се спазват няколко имунологично обусловени правила:

 

    - Допуска се удължаване на интервала между приемите на една ваксина, но не и скъсяване на минималния такъв, който е посочен от прозводителя на ваксината.

 

    - Основно правило е, че инактивираните ваксини са съвместими с други инактивирани или живи ваксини и могат да се прилагат едновременно, но на различни анатомични места или в произволен интервал, без това да се отрази отрицателно върху имунния отговор.

 

    - Когато се съвместяват две живи ваксини, в повечето случаи се допуска едновременното им приложение на различни инжекционни места, но ако не са приложени в един ден, трябва да се спази интервал от най-малко 4 седмици между тях. Това правило не се отнася за пероралната жива коремно-тифна ваксина Ty21a, която може да се дава както ежедневно, така и в произволен интервал преди или след инжекционна жива ваксина.

 

Ето и кои са заболяванията, срещу които пътуващите извън България трябва да се ваксинират.

 

Хепатит А – значителен е рискът от заболяване при неимунни пътуващи в държавите от Африка, Азия, Средиземноморския басейн, Средния Изток, Централна и Южна Америка.

 

Менингококови инфекции – заминаващите за чужбина трябва да притежават свидетелство за имунизация срещу такива, издадени от определени със заповед на министъра на здравеопазването имунизационни кабинети, които имат право да издават международно свидетелство за имунизация.

 

Коремен тиф – разрешената за употреба в България ваксина е инжекционна, съдържаща капсулни полизахариди и предназначена за профилактика на заболяването при възрастни и деца над 2 години. При деца под тази възраст не е показана, тъй като не е достатъчно ефективна. Противопоказание за имунизация, както обикновено, е известна свръхчувствителност към някои съставки във ваксината. Поради сериознността на заболяването от коремен тиф, бременността не е причина имунизацията да се отмени.

 

Бяс – срещу тази инфекция у нас се прилагат две клетъчно-културелни инактивирани ваксини, които се предлагат в лиофизилиран вид с разтворител във флакон или предварително напълнена спринцовка. При нея се спазват обикновените противопоказания – при остри фебрилни заболявания, при данни за анафилактична реакцията към съставките във ваксината, някои антибиотици, яйца и яйчни продукти.

 

При лечебната имунизация не се спазват противопоказания, поради 100% леталния изход от заболяването, но може да се използва алтернативна ваксина. Ваксините се прилагат при бременни и кърмещи жени след преценка на риска.

 

При ухапване или одраскване от съмнително за бяс животно се търси спешна консултация в специализиран антирабичен център. Във всички случаи се прави незабавна обработка на раната, за да се елиминира вируса на беса в инфектираното място – промива се с вода и сапун или детергент и се обработва с алкохол (70%) или йод.