Как се диагностицират бъбречните заболявания?

Проф. д-р Тодор Шипков е лабораторен лекар в МДЛ ЦибаЛаб, София.

Има признати специалности по вътрешни болести, клинична лаборатория и нефрология, както и дългогодишен опит в областта на лабораторната медицина.

Преподавал е на студенти медици от 1965 до 1981 г. и на лекари специализанти от 1985 до 2010 г.

Участвал е в множество национални и международни симпозиуми и конференции.

Автор и съавтор е в 11 монографии и 179 статии в български и чуждестранни списания.

- Проф. Шипков, кои са основните кръвни показатели, установяващи бъбречната функция?

За установяване състоянието на бъбречната функция най-често се ползва изследването на креатинин и урея в кръвта. Доколкото стойността на кръвната (серумната) урея зависи в голяма степен от приетата през последното денонощие храна, а стойността на креатинина – от дейността на мускулатурата, която обикновенно е почти постоянна за даден индивид, стойността на серумния креатинин е най-добрият лабораторен показател за преценка на състоянието на бъбречната функция.

- Как се доказва концентрационната способност на бъбреците чрез пробата на Зимницики?

Пробата на Зимницки, създадена в началото на миналия век - това е изследване на специфичното тегло на урина на три часови интервали - е пригодна предимно за хоспитализирани болни.

За измерване на концентрационната способност на бъбреците съществува съвременна проба. Прекратява се приемът на каквито и да било течности след вечеря в 18 часа. Измерва се специфичното тегло на урината с урометър в първата сутришна урина. Когато то е 1,025 или повече има запазена концентрационна способност. Трябва да се помни, че и при клинично здрави хора, концентрационната способност намалява след 60-годишна възраст, без това да има особено клинично значение.

- Какво е клиничното значение на резултатите на рН и специфичното тегло на урината?

рН на урината извън референтния обсег 4,5-7,5 е от значение за образуване на бъбречни камъни. За някои от тях благоприятна среда е киселата, а за други алкалната. Стойности на специфичното тегло системно под 1,025 (хипостенурия) или постоянно около 1,010 (изостенурия) говорят за нарушена бъбречна функция.

- Изследването на белтък в урината е модерен скрининг при кои бъбречни заболявания?

Изследването на белтък в урината е подходящ скрининг при всички бъбречни заболявания, при които се увреждат гломерулите. Изследването на лекостепенно повишаване на количеството на белтъка в урината (неправилен термин микроалбуминурия) е ценен показател и за ранно откриване на диабетната гломерулопатия.

- Какво се установява при микроскопското лабораторно изследване на уринния седимент и какво е неговото значение при пациентите с бъбречни заболявания?

Рязкото повишаване на броя на червените кръвни клетки (еритроцитите) в урината най-често е признак на бъбречно-каменната болест (нефролитиазата). Лекостепенното повишаване на броя на еритроцитите е един от първите признаци на гломерулно увреждане, а появата на дисморфни еритроцити доказва наличието на такова увреждане.

Наличето на еритроцити в урината може да е белег на някои сериозни бъбречни заболявания и при всички случаи изисква уточнение. Увеличаването на броя на белите кръвни клетки (левкоцитите) характеризира всички възпалителни заболявания на долните пикочни пътища.

Останалата част от интервюто ще намерите на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.