Можем ли да възпитаме детето с бой?

Физическото наказание се смята за особено ефективно от някои, но то всъщност е само проява на безсилие, отказ от ангажираност и най-лесният начин да се "постави" детското поведение в определени рамки. Естествено, много повече усилия и съобразителност се изискват, за да се реши дадена ситуация или проблем в поведението на детето. Известни усилия в насока уважаване личността на детето се налагат не просто заради правата, които то има и са залегнали в нормативната уредба, но заради пагубното въздействие на физическата разправа върху психиката му и формирането на личността му.

Защо не работи плесницата в правилна насока?

Могат да се изредят няколко причини. Ето няколко: детето не осъзнава постъпката си за грешна, то не разбира защо е ударено; дори и да разбира или усеща неправилността на действията си, обидата при плесницата или още повече, болката в по-лошите случаи, заличават не само мисленето в насока негово действие, но и паметта за него. При наличие на физическо наказание детето не мисли върху негативите от постъпката си, а вместо това при него се формира страх от действието на възрастния. Последствията са двояки: липсва поучително въздействие, губи се възпитателният елемент, а това е основната роля на родителя, вместо това се създава личност с наранена психика.

Боят е средство, от което се възползват хората, които не искат да си признаят, че са решили по елементарен и лесен начин да контролират поведението на детето на момента. За да се изгради правилно мислене и се предпази детето от едно или друго действие обаче в повечето случаи се налага системно полагане на усилия, като научаването се постига с поднасяне на достъпен език за детето обяснения, с интересен за него пример, в подходяща обстановка и ако трябва в продължение на няколко пъти.

Продължението на статията може да намерите на Puls.bg