Няколко мита за затегнатия стомах

Битуват редица заблуди, свързани със запека. Едно от най-популярните е, че при него се получава засмукване на токсини от продължителното застояване на фекалиите в червата. Отхвърлянето на това твърдение е част от статия на д-р Щефан Мюлер-Лиснер от Университета „Хумболдт“ в Берлин, поместена в The American Journal of Gastroenterology. В статията се оборват популярни вярвания на хората, свързани с констипацията.

 

Аргументите на учения са въз основа на проведени изследвания и медицинска обосновка. Ето част от тях:

 

1. Склонността към запек не се обуславя от менструалния цикъл. Затегнатият стомах е често явление през бременността, но само толкова. Някои жени се оплакват от запек в периода след овулация, но това не е научно обяснимо. Болките в малкия таз при жените, както и оплакванията отстрана на половите органи, не могат да са вследствие на запека. 

 

2. Наднорменото тегло е фактор за поява на запек..

 

3. Понижената функция на щитовидната жлеза не може да е причина за запек. В случай, че липсват други симптоми, да се предполага заболяване на щитовидната жлеза само при наличие на запек не е издържано и показано.

 

4. Заблуда е, че по-активните физически по-малко страдат от запек. Вярно е, че при старците, обездвижените и страдащите от депресия може да се появи констипация, но причините за нея в тези случаи са комплексни. Колкото обездвижването, толкова и усилената физическа дейност може да обърка перисталтиката на червата. В тази група попада например бягането на дълги разстояния.

 

5. Слабителните – всъщност, привикване на организма към тях не се получава, нито на ниво главен мозък, нито рецептори на червата. Тези препарати не преминават през кръвно-мозъчната бариера. Както и не може да се мисли, че употребата им може да причини рак на дебелото черво, или да се използват с цел отслабване. Подобни твърдения са неверни.