Дихателни усложнения при грип – как да ги познаем?

Грипната епидемия обхваща все повече райони от страната. Всяка седмица се регистрират хиляди случаи на новозаболели. При част от заболелите симптомите от страна на дихателната система са по-силно проявени. Това може да се дължи, както на първично по-тежко протичане на вирусната инфекция, така и на насложена вторична инфекция.

По-тежкото протичане невинаги е синоним на усложнение на грипа. То, обаче, е благоприятен терен за развитие на усложнения, тъй като изтощава съпротивителните сили на организма. Разграничаването на усложненията от неусложнената тежка първична вирусна инфекция е диагностично важен момент, понеже двете състояния изискват различен подход в лечебния процес.

Първичната мишена за грипните вируси са покривните епителни клетки на горните дихателни пътища. Това са ларинкс, трахея и големите бронхи. Вирусите навлизат в клетките, възпроизвеждат се и ги напускат, предизвиквайки тяхната деструкция.

Следователно, началните оплаквания от страна на дихателната система ще са от ринит, ларингит, трахеит и бронхит, като последният може и да липсва. За най-характерен се приема трахеита. В трахеята се наблюдават точковидни кръвоизливи в оточната лигавица.

Началните оплаквания при тази патоанатомична картина са от суха дразнеща кашлица. Храчки не се отделят. Възпалителният процес силно дразни кашличните рецептори, а активирането на имунната система се проявява външно чрез увеличени шийни лимфни възли.

Катаралните симптоми се проявяват още на втория ден от грипната инфекция и са придружени от ринит, неприятно усещане в гърлото, сълзене на очите и висока температура.

Повече за характерното за грипа и неговите усложнения може да прочетете на Puls.bg