Приложението на високочестотния ток във физиотерапията

Електрическият ток намира широко приложение във физиотерапията. Промените в параметрите на тока може диаметрално да модифицират механизмите му на действие и наблюдаваните ефекти върху организма.

Най-общо, прилаганите с медицинска цел токове се разделят на ниско, средно и високочестотни. Като високочестотен се определя токът с честота над 100 хиляди херца. В тази категория е въведено допълнително подразделяне на токовете, отново в зависимост от това колко висока е честотата им.

Високочестотните токове се генерират в специални апарати и се прилагат от разстояние върху пациента. Изключение прави местната дарсонвализация, при която се използват специални електроди за въздействие върху тялото.

Относно физиологичните ефекти на високочестотните токове, запазена тяхна марка е образуването на ендогенна топлина в подложените на тяхното въздействие тъкани. Токовете с висока честота предизвикват фини трептения на молекулно ниво, при което се отделя топлина. Тази топлина се образува на различна дълбочина в тъканите като затоплящият ефект продължава и след прекратяване на процедурата.

Действието на високочестотните токове върху централната нервна система е седативно, а върху вегетативната-симпатиколитично, или, обобщено, тези токове са с релаксиращ ефект върху нервната система. Същото може да се каже и за ефекта им върху гладката мускулатура на бронхите, където към спазмолитичното се добавя и противовъзпалително действие.

Първата група високочестотни токове са т. нар. токове на д’Арсонвал. Местното им приложение се използва при болкови синдроми като невралгии, неврити, радикулити и др. Аналгетичният ефект се дължи на повишаване на прага на болката на кожните рецептори и на подтискане на предаването на болковите сигнали по нервите.

Повече за високочестотния електрически ток във физиотерапията може да прочетете на Puls.bg