Бъбречнокаменната болест – на какво се дължи?

Бъбречнокаменната болест е особено разпространена в съвременния свят. България е ендемичен район за разпространение, което налага масовата профилактика на заболяването.

Бъбречнокаменната болест се развива вследствие на множество фактори, които при различните индивиди са застъпени в различна степен.

Наличието на много калций в урината е най-често срещаният провокиращ фактор за развитие на заболяването. Причините за това са дефицит в хормоналната обмяна, повишена абсорбция на калций от тънките черва и прием на на калциеви медикаменти. Друга честа причина за развитие на бъбречнокаменна болест е наличието на много оксалатни йони в урината – хипероксалурия. Оксалатите попадат в организма чрез хранителните вещества, но характерното тук е, че процесът може да има автоматична генеза и да се произвежда самостоятелно в черния дроб.

Хиперурикозоурията е друга честа причина за развитие на бъбречнокаменна болест. Повишеното ниво на пикочна киселина в кръвта може да е заради хронична подагра или прекалено излъчване на киселината в урината. Прекалено киселата урина пречи на пикочната киселина да се разтвори и тя се утаява.

Намаленото количество на цитрати в урината е един от основните механизми за образуване на урина. Когато цитратите са понижени – хипоцитратурия, най-важните фактори за потискане на камъкообразуването липсват. Друг важен фактор за образуването на камъни в бъбречната система е пониженият прием на вода. При понижен прием на вода има отделяне на по-концентрирана урина, съдържаща повече соли, което благоприятства образуването на конкременти. Адекватният прием на течности е най-важният фактор за разреждане на концентрата в бъбреците и за повишаване отделянето на урина, което води до по-бързото отвеждане на частиците образуващи конкременти.

Цялата стария за бъбречнокаменната болест може да прочетете на Puls.bg