Солта и захарта - враг на здравето и добрата фигура

Средно дневно допустимото количество сол е 5 грама. Освен че се използва като консервант, готварската сол е широко разпространена и в много полезни храни като млечните продукти и хляба.

"Всяка година, средно дневната ни консумация е около 7-8 грама. А през определени периоди на годината, какъвто е зимният, стигаме до 17-20 грама сол. Натрият като компонент на молекулата на готварската сол е рисков елемент, който е в състояние да повиши нивата на кръвното налягане, в частност артериалното налягане, да влоши работата на отделителната система, на бъбреците – затруднява я, може да бъде причина за намалена костна плътност", коментира диетоложката д-р Байкова.

Към момента около 2 млн. българи страдат от хипертония. Кристалната бяла захар е друга съставка, която диетолозите съветват да избягваме. Тя е носител на празни калории и също се използва като консервант.

"Ясно е, че всеки грам консумирана излишъчна кристална бяла захар организмът я трансформира в енергиен запас за съжаление предимно под форма на мазнини", каза д-р Байкова.

По данни на Българското ендокринологично дружество затлъстяване у нас има малко под 35% от населението на повече или на 20 г., а наднормено тегло – близо 40%. Това означава, че почти всеки втори български мъж на средна възраст е затлъстял. При жените този дял е 1/3.

"Преди 10 години процента на децата и то в определени възрастови групи, имам предвид тиийнейджърска възраст, имаха максимум около 20% свръхтегло, в това число минимален процент на затлъстяване. Сега знаете, че още в първи клас над 30% от първокласниците се установява при антропометричните измервания, че са със свръхтегло, в това число и затлъстяване", заяви тя.

Специалистката обяснява, че това крие риск от развитие на метаболитни болести.

"На първо място подмладява диабет тип 2. Нещо, което беше присъщо само за възрастната популация. Сега има едно учестяване на случаите с диабет тип 2 при учениците. На второ място - появяват се високи стойности на нивата на холестерола, т.нар "лош холестерол", триглицеридите. Това е риск от ранно развитие на атеросклероза, съответно с нейните отново усложнения по отношение на сърдечно-съдовите болести. Високото кръвно налягане – факт е, че ако в ранна детска и юношеска възраст не се направи превенция на свръхтеглото и затлъстяването, в над 90% тези млади хора стават възрастни хора със същия проблем", обясни диетоложката.

Според д-р Байкова потребителите трябва да следят повече етикетите и съставките на храните, които консумират.

"Вредни храни не съществуват – щом са на търговския щанд, значи те са разрешени. Контролните органи минават регулярно, контролират съставките и всяка една рецептурна съставка като съдържание в тях е съотвестваща на даден регламент", обясни тя.

Експертите отбелязват, че както младите, така и старите, се интересуват от здравословното си състояние. На масата на българина обаче липсват риба и морски деликатеси заради високата им цена. В менюто преобладават полуготовите храни, които имат ниска хранителна стойност.