Владислава Цолова: Не крийте детето с аутизъм!

Нов център за деца с аутизъм отвори врати в столицата

07.11.2015 | 18:09 ч. Обновена: 15.09.2025 | 09:17 ч. 1

Владислава Цолова: Не крийте детето с аутизъм!

Владислава Цолова е юрист и икономист. Инициатор и учредител е на Фондация „Стъпка за невидимите деца на България” и един от хората у нас, които първи заговарят открито за аутизма. Обществената й ангажираност е свързана с каузата и създаването на качество на живот на хората с разстройства от аутистичния спектър и семействата им в България.

- Г-жо Цолова, как се случи създаването на първия Център по приложен поведенчески анализ за деца с аутизъм? Защо е важно да го има у нас?

Създаването на центъра беше жизненонеобходимо за страната ни и това е една наша обща кауза с Венета Димитрова, Мина Ламбовски и Ирена Соколова от поне 5 години насам. Събирането на компетентни специалисти на едно място позволява сравнително бърза реакция, защото колкото по-рано се започне терапията, толкова по-добри резултати ще отбележи тя.

Специално обученият екип от специалисти ще обхване около 40 деца на възраст от 7 до 12 години по една от най-добрите програми, създадена в САЩ - ABA (Apply Behavior Analysis), която се прилага за първи път на родна почва.

Науката, която ще се създава в центъра по приложен поведенчески анализ, е наука за човешкото поведение. В последните 40 години хиляди публикувани изследвания документират ефективността на метода сред различни популации, интервенции, среди и поведения. Той изгражда и подобрява социалнозначими поведения чрез систематично прилагане на интервенции, базирани на принципите на поведенческата теорията за учене.

Методите, основани на приложния поведенчески анализ, са считани за най-напредналите терапевтични и образователни интервенции за деца с аутизъм и развитийни разстройства. Той се използва и за други цели като тренинг на принципа стимул-подкрепление и отнемане на стимула при нежелано действие.

Директор на центъра е Венета Димитрова, която е първата българка – сертифициран терапевт по приложно-поведенчески анализ. Тя има и център в Германия, където, за разлика от България, терапията се поема от здравните застраховки на родителите. Така е и в Щатите.

- Какви са предимствата пред начините на лечение, прилагани в останалите заведения за деца с аутизъм в България?

Новото при нас е, че ние въвеждаме стандарти и изисквания за качество. Доскоро аутизмът беше тема табу. Вече се говори повече, организират се кампании, но специалисти още липсват и се разчита основно на логопеди и психолози, които, за жалост, не могат да покрият всички нужди.

Специалистите, които работят в центъра, са първите регистрирани в България поведенчески технолози за работа с деца с аутизъм. Те са акредитирани от Американския сертифициращ борд за поведенчески терапевти и провеждат приложно-поведенчески анализ, чрез който се създава мотивация за модифициране на поведението към социално приемливо.

Миналата година нашите организации „Стъпка за невидимите деца на България“, Сдружение „Тацитус“ и Националната асоциация на ресурсните учители поканиха доайена на сензорната интеграция в Европа д-р Кристиана Куло от Мюнхенския университет, която обучи в четиримесечен интензивен курс първите 13 сензорни терапевти. Министерството на образованието много помогна за това, частично се включи и Министерството на здравеопазването. В градовете София, Велико Търново, Добрич, Смолян и Стара Загора вече има такива специалисти. В петък официално открихме и сензорния кабинет в нашия център.

Канили сме и други специалисти у нас като д-р Даян Фрейзър, създател на френската школа, която също проведе няколкодневно обучение през 2012 г.

Тя впрочем видя моя син, който е на 15 години в английско-испанска паралелка и запознавайки се с неговия интелект, бе категорична, че при навременна грижа от ранна детска възраст, в момента не би имал тези поведенчески проблеми, които на моменти са много тежки. Когато в семейството има аутистична личност, това променя живота на всички и го прави изключително труден, защото детето изисква ежесекундна и адекватна грижа. Той не е социален и въпреки умствените си заложби не умее да се контролира. Ако не е в „парникова среда“, просто не може да функционира.

Продължението на интервюто ще намерите на Рuls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.