Здравеопазване 2015 – какво се случи?

И към днешна дата страната ни остава водеща в европейски мащаб по смъртност, заболеваемост от социално значими заболявания и влошено качество на живота изобщо. Докато в медийното пространство борбата за повече власт и препирните между управляващите продължават, ние се стопяваме главоломно и според анализиторите бавно изчезваме като нация.

 

В тази връзка преди дни бе одобрена и актуализираната Национална здравна стратегия до 2020 г., която съдържа три приоритета и свързани с тях политики за преодоляване на нарастващите предизвикателства пред здравето на българските граждани.

 

Основната мярка за подобряване на болничната помощ, заложена в текста, е оптимизацията на структурите, както и засилването на извънболничната помощ, за да се намалят хоспитализациите. Отбелязва се задължителната Национална здравна карта, предвижда се и въвеждане на оценка на лечебните заведения не само чрез акредитацията, но и чрез рейтингова система и удовлетвореността на пациентите. Отделните дейности и мерки за реформа на здравния сектор са предвидени за изпълнение в различен времеви хоризонт с краен срок до 2020 г. За нито една от тях обаче не се посочват индикативни бюджети, а описаните в стратегията мерки за изпълнение на целите и приоритетите са формулирани прекалено общо.

 

Актуализираната здравна стратегия отчита влошаването на демографските характеристики заради намалената раждаемост, емиграцията и застаряването на населението, което все повече натежава и на здравната система.

 

Д-р Петър Москов оглави Министерството на здравеопазването на 6-ти ноември 2014 г. Той тръгна с ясната задача да постави осезаема разлика между осигурения и неосигурения българин.

 

Несъмнено най-значимото му решение през изминалата година беше да раздели медицинската грижа у нас на два пакета – основен и допълнителен. В основния пакет дейности, плащани от Националната здравноосигурителна каса, са включени клинични пътеки, свързани с детско и майчино здравеопазване (бременност, раждане, грижи за новородени деца), заболявания, определени като социално значими – кардиологични, онкологични, неврологични, на дихателната система, на храносмилателната система и др., заболявания и състояния, които предполагат спешен или непосредствен прием – животозастрашаващи състояния, остри заболявания, травматични, инфекциозни, изострени хронични заболявания и др., физикална терапия и рехабилитация след остри заболявания (инсулт, инфаркт и др.), травми, оперативни интервенции.

 

И в основния, и в допълнителния пакет дейности са включени над 60 клинични пътеки за диагностика, лечение или рехабилитация на заболявания, за които ще се преценява според състоянието на пациента дали приемът в лечебно заведение ще се отложи, или ще се осъществи веднага, в спешен порядък. Отлагането не може да бъде за повече от два месеца.

 

Ограничен брой клинични пътеки се предвижда да бъдат изпълнявани изцяло като част от допълнителния пакет, тъй като за тях се предполага, че приемът е само планов (например: корекции на тазова (перинеалната) статика, оперативни процедури при незаклещени хернии или прилагане на специфични високотехнологични методи с ограничен капацитет, за които има съпоставим от гледна точка на медицински резултати конвенционален метод (например роботизирана хирургия).

 

В допълнителния пакет са включени и клинични процедури – дейности с продължителност до 24 часа, които се предоставят на пациентите в рамките на техния болничен престой. Всичко това беше регламентирано и със съответната наредба.

 

Акцент в реформата на министъра е и новият Стандарт по спешна медицина, от който се очаква смъртните случаи, в очакване на лекарски екип, да бъдат намалени. Само преди дни окончателният вариант на документа бе публикуван за обществено обсъждане. При най-тежките случаи линейките на Спешна помощ ще пристигат за максимум 8 минути след повикване, чрез въвеждането на т.нар. медицински триаж - метод за оценка на степента на спешност. Това обаче ще се случва чак през 2020 г.

 

Друг важен момент е решението Националната здравноосигурителна каса да не финансира всички болници от догодина. Подборът на болниците, които ще се финансират от националния фонд, ще става на базата на наредба, която Министерският съвет трябва да подготви, като в основата на процеса ще е задължителната Национална здравна карта.

 

През лятото беше приета Националната програма за майчино и детско здравеопазване. През следващите пет месеца бяха вложени 2 млн. лв. в масов слухов скриниг и изследване на ретинопатия на новородените. Парите ще бъдат използвани и за скринигова програма за откриване на аутизъм при децата до 3 години и обучение на семейни лекари и психиатри. В университетските болници ще бъде финансирано създаването на високопрофилирани екипи за заболявания като ендокринология, онкология, сърдечносъдови болести и други. Те също ще се занимават с изготвянето на медико-социален план за лечението на децата и начина им на живот.

 

Наскоро бе приета и нова наредба за профилактичните прегледи, която разширява дейностите по майчиното и детско здравеопазване и задължава възрастните хора да се преглеждат за най-опасните заболявания, най-вече тези на сърдечносъдовата система.