Имаме 206 кости в тялото! И всички са ни необходими

Човешкият скелет се състои от 206 кости. В зависимост от мястото, на което се намират и функцията, която изпълняват, те имат различна форма, големина и структура. Основно, костите се резделят на дълги, къси и плоски.

 

Дългите кости са разположени в крайниците и осигуряват бързи движения и широк размах. Причина за името им е дългото цилиндрично тяло, което притежават и което се нарича диафиза. Диафизата е изградена предимно от плътно костно вещество, в чиято сърцевина преминава канал. При новороденото този канал е изпълнен с червен костен мозък, който е кръвотворен орган, но с течение на времето, този костен мозък се преобразува в жълт и губи кръвотворната си функция. Краищата на дългите кости са удебелени и се състоят от гъбесто костно вещество. Това са така наречените епифизи, част от повърхността на които е покрита с хрущял и които участват в образуването на ставите.

 

Късите кости, заслужили името си, са малки и компактни и основната им функция е да изграждат комплекси, които осигуряват здравина, подвижност и гъвкавост. Такива кости изграждат гръбначния стълб, китката, ходилото и колянното капаче при човека. Те са изградени предимно от гъбесто костно вещество и по-малко от твърдо такова, което определя и по-малката им здравина и солидност и ги прави по-податливи на компресия и чупливост.

 

Плоските кости имат широка и плоска повърхност. Това им позволява да изграждат кухини, в които се поместват важни органи, както и са основа, за която се захващат мускулите. Плоски кости са костите на черепа, гръдната кост, ребрата, лопатката и част от тазовата кост. Плоските кости, подобно на късите, се състоят от две пластини плътно костно вещество, между които е поместено гъбесто костно вещество с червен костен мозък. Кръвотворната функция на плоските и късите кости се запазва през целия живот на човека.