За лекарствата в борбата срещу високото кръвно

Есенциалната хипертония е рисков фактор за възникването на редица усложнения – сърдечни, мозъчносъдови, офталмологични, бъбречни и други. Присъствието и на други утежняващи фактори като захарен диабет, затлъстяване, тютюнопушене, заседнал начин на живот и други, повишават значително риска от настъпване на тези усложнения.

 

Системният контрол на артериалното налягане и кръвната захар, периодичното изследване на липидния профил, както и правилният хранителен режим, ежедневната физическа активност и избягване на вредните навици са най-важната първичната профилактика.

 

 

В основата на възникването на есенциалната хипертония се приема повишената симпатикусова активност и нейната роля в активирането на ренин-ангиотензиновата система. Ренинът е специфична протеаза, която се синтезира от определени структури в бъбрека и е отговорна за превръщането на ангиотензиногена в ангиотензин I. Последният е биологично неактивен и под действие на ангиотензин I конвертиращия ензим се превръща в ангиотензин II. Физиологичният ефект на ангиотензиноген II се свежда до: свиване на съдовете, предизвикване на жажда и засилване на секрецията на алдостерон, което води до задържане на натрий в организма и повишаване на обема на циркулиращата кръв. Крайният резултат е повишаване на артериалното налягане.

 

АСЕ-инхибиторите действат като потискат ангиотензин I конвертиращия ензим и пречат на образуването на ангиотензин II, като по този начин понижават артериалното налягане.