Себореен дерматит - с какво се характеризира

Като фактори, имащи отношение за отключване на заболяването, се посочват болестни промени в имунната реактивност на организма, наличие на стрес, употребата на някои медикаменти (литиеви соли, халоперидол, метилдопа), хранителният режим и други.

 

Себорейният дерматит се характеризира с изразена сезонност – основно есенно-зимните месеци се наблюдават епизоди на изостряне на симптоматиката.

 

Отношение към появата на дерматита има гъбичният причинител от род Malassezia. Метаболизмът на тези гъбички е пряко свързан с повишената мастна секреция на кожата. Гъбичките отделят отпадни вещества, които дразнят кожата и водят до възпалителна реакция.

 

Най-често засегнати са областите с по-голямо количество мастни жлези. Това са кожата на лицето, капилициумът (окосмената част на главата), между гърдите, кожните гънки в подмишничната и ингвиналната област, а по лицето това са зоните около ноздрите, устния ъгъл и между веждите.

 

Клиничната картина може да варира от леки или умерени до тежко протичащи форми на заболяването. Промените по кожата се изразяват в появата на червени петна, които често са сърбящи или предизвикващи чувство на парене. Кожата върху зачервените участъци започва да се отлющва под формата на фини белезникави люспи.

 

В какво се състои лечението на заболяването?

 

При леките форми в острия стадий се прилага локална терапия с антимикотични средства, в състава на различни кремове или унгвенти. Като противогъбичен антибиотик с добър ефект се отличава кетоконазолът. За поддържаща терапия при профилактика на заболяването се препоръчва употребата на шампоани, включващи в състава си кетоконазол.

 

Салициловата киселина, със своите противогъбични, антисептични и кератолитични свойства също влиза в терапията на себорейния дерматит. Взависимост от изразеността на симптомите се използват различни процентни разреждания – 5%, 10% и 20%.

 

Приложението на локални кортикостероиди има...