Параинфлуенца лесно се предава от деца на деца

Класическата клинична изява на вирусната инфекция е развитието на ларинготрахеит или т.нар. круп-синдром. Парагрипният вирус има 4 подтипа, като три от тях имат клинично значение за възникване на остри респираторни инфекции. Първият и вторият подтип предизвикват малки епидемии през есенните и зимни месеци, докато трети подтип се среща целогодишно, с пик през пролетта.

 

Инкубационният период е от 2 до 4 дни, като децата са заразни първите няколко дни след появата на симптомите. Реинфекциите се случват сравнително често, като по правило протичат по-леко, отколкото първичното заболяване. Първият контакт с параинфлуенца вируса при повечето деца се случва до 2 годишна възраст. Разбира се, не всяко дете развива класическата картина на остър ларингит - при някои заболяването преминава като по-лека „настинка”.

 

 

Параинфлуенца вирусът предизвиква инфекции на горните и долни дихателни пътища с разнообразно засягане и клинична картина. При по-големите деца инфекцията се изразява с неспецифични оплаквания, като болки в гърлото, повишена температура, кашлица, хрема, отпадналост, намален апетит.

 

По-малките деца и кърмачетата обаче често развиват класическата клинична картина на остър ларингит или т.нат. псевдокруп синдром. Обикновено вечерта си лягат здрави и се събуждат в малките часове на нощта със суха, дразнеща кашлица с лаещ характер, дрезгав глас, затруднено дишане. Възможно е да е налице и стридор, който се характеризира с типично шумно вдишване.

 

При по-тежко протичане децата могат да развият дихателна недостатъчност, периорална цианоза. Често те са отпаднали, отказват да се хранят, може да е налице хрема и повишена телесна температура.

 

Освен класическата проява на псевдокруп, при малките деца вирусът може да причини още широк спектър от респиратони инфекции – от банална хрема и зачервено гърло до засягане на долните дихателни пътища с картината на бронхиолит и пневмония.

 

 

Те се случват много рядко. Възможно е инфекцията да засегне централната нервна система с развитие на асептичен менингит. Друго усложнение е развитието на синдром на Гилен-Баре. Както и при останалите вирусни респираторни инфекции, така и при инфекцията с параинфлуенца е възможно да се насложи вторично бактериална инфекция. Това допълнително влошава хода на заболяването и е причина за започване на антибиотично лечение.