Бъбречни камъни – какви видове има?

Факторите, определящи високата честота на нефролитиазата, са топлият климат и хранителните навици. От основно значение за формиране на конкрементите са наличието на обструкция (запушване на уринарните пътища) и уринна инфекция.

 

В някои случаи са налице вродени малформации с наличие на стеснения и клапи на чашките и уретерите. Уринната инфекция създава ядра от загинали епителни клетки, слуз и гной, около които се натрупват кристали.

 

Съществуват редица генетични фактори, предразполагащи към камъкообразуване. Това са високите нива на пикочната киселина, калция, фосфора и оксалатите в плазмата на кръвта. Най-честите конкременти в пикочните пътища са калциевите оксалати монохидрати - вевелит (40%), калциевият оксалат дихидрат - веделит (20%), амониево-магнезиевият и калциевият фосфати - струвит (20%) и пикочно-киселинните конкременти (15%).

 

Бъбречните конкременти могат дълги години да протекат безсимптомно и да бъдат открити случайно при рентгенови изследвания на корема или ултразвук.

 

Класическата проява на нефролитиазата е бъбречната колика. Последната протича с болки, с коликообразен характер, едностранно, с разпространение по хода на уретера към слабините, придружени от гадене и многократно повръщане. Урината е тъмна или червеникава. В изследванията се установява белтък и много еритроцити в седимента.

 

При ултразвуково изследване се установява хиперехогенна структура в едната или двете отделителни системи с или без задръжка на урина над мястото на конкремента.

 

Оксалатите и фосфатите са рентген-позитивни, докато пикочно-киселинните конкременти са рентген-негативни. Диагнозата се поставя на база характерната болкова симптоматика, кръвта в урината и ултразвуковото наличие на камък в бъбрека. Допълнителните изследвания, които могат да потвърдят диагнозата, са рентгенови.