Хората на хемодиализа имат увредено сърце

Един от основните показатели, по които лекарите отчитат бъбречната увреда, е степента на намаление на гломерулната филтрация. Тя презентира тяхната основна функция, а именно да филтрират кръвта, за да запазят нужните и изхвърлят излишните вещества. Установена е правопропорционална зависимост между намаляването на филтрационната им способност и сърдечния риск. При болните на хрониодиализа този показател е силно снижен и на практика бъбреците не работят ефективно. 

 

 

Болните на хрониодиализа, дори и тя да се осъществява прецизно и редовно, имат специфичен метаболизъм, който крие рискове за сърцето. Нерядко се наблюдава свръхнатоварване с течности, последвано от рязко спадане на тъканните обеми и т.н. Това смущава помпената функция на сърцето и еластичността на съдовете.

 

При диализно болните има дисбаланс на калция и фосфора в серума, водещо след себе си до недостиг на витамин Д, с всички последствия от това и за сърдечно-съдовата система. Поради слабата бъбречна функция настъпват още и големи колебания в серумните нива на калия, пряко отговорен за съкращенията на сърцето. 

 

При болните на диализа се наблюдава хронична тежка анемия, която затормозява сърдечната функция, принуждава я да работи с усилие. Този тип болни са в непрекъснато състояние на хронично възпаление и стрес, което се отразява на реактивните способности спрямо инфекции, включително и на сърцето.