Хепатит B – защо няма лечение за него?

Хроничният хепатит В е глобален здравословен проблем, свързан с влошаване на качеството на живот и тежки усложнения за стотици милиони хора. Вирусният причинител се счита за хепатотропен – проявява особен афинитет към тъканите на черния дроб (хепар).

 

Той може да се интегрира в ядрата на някои хепатоцити – чернодробните клетки, което често води до доживотна инфекция, в която дори да не се проявят симптоми, заразения остава преносител на заболяването. Това е особено опасно за населението, понеже вирусът на хепатит В е от 50 до 100 пъти по-инфекциозен от вируса причинител на СПИН.

 

Ефективно и трайно лечение за тази инфекция все още не съществува, понеже не са открити медикаменти, способни да унищожат вирусното огнище, трайно настанило се в черния дроб.

 

Разкриването на имунопатогенните механизми на вируса е от ключово значение за откриването на лечение, понеже самия вирус не е цитопатичен (не убива заразените клетки), но имунният отговор на тялото към влиянието на вируса води до повечето клетъчни и тъканни увреждания, свъзани с инфекцията.

 

В повечето случаи, патогенният вирус достига ниво на стабилност и равновесие в тялото – имунитета го потиска силно, но минималната вирусна репликация (размножаване) остава постоянна.

 

Множество цитокини - имуномодулиращи агенти и сигнални молекули за междуклетъчна комуникация, играят роля в развитието на инфекциозното заболяване. Един цитокин, обаче, е ключов: туморен некротичен фактор, TNF. От една страна, той упражнява имунно обусловен вирологичен контрол над нашественика и го потиска, но от друга – действията му могат да доведат до хепатоцитни увреждания, цирози и дори развитието на чернодробен карцином. Този карцином е най-честото злокачествено раково образувание в черния дроб, като само в България има около 1000 нови случая всяка година. В световен...