Хомеопатия срещу алергична хрема

 

По повод Световната седмица на хомеопатията засягаме една особено актуална тема – борбата с алергичния ринит. Известно е, че през последните десетилетия честотата на алергичните заболявания расте, същевременно, не може да не се отбележи, че при терапията им хомеопатията има своите постижения.

 

 

Благодарение на имунната система разполагаме с уникален механизъм за защита от чужди вещества, които трябва да бъдат отстранени или обезвредени. Това се случва ежесекундно, ден след ден и то абсолютно незабележимо за нас. Тази уникална наша система, наречена „имунитет“ интелигентно се справя с всякакви проблеми. Например, при висока запрашеност на въздуха ние отреагираме с кихавици, хрема и кашлица. С право включваме нашите защитни механизми - механични и имунологични, т.е проявяваме една нормална и задължителна реакция на защита. При някои хора обаче се отключва същата реакция на организма спрямо чужда за него, но всъщност безвредна субстанция. Например мнозинството от нас с радост, желание и удоволствие вдишваме ароматите на събуждащата се природа, но други възприемат тези, по принцип, безобидни субстанции като „сериозна заплаха“ и хвърлят „армията“ на имунитета в една реално ненужна битка. В тези случаи говорим за хиперреактивност на базата на повишена чувствителност – това всъщност е алергията.

 

За да се развие една алергия е необходимо да има агент (алерген), чувствителен (сенсибилизиран) организъм и време. При първия контакт с алергена не възникват оплаквания, едва при повторни и/или чести срещи с него се изявява болестната реакция. Започва активно отделяне на хистамин и др. биоактивни вещества, които са „виновниците“ за неприятните оплаквания. 

 

При сезонната алергична хрема е засегната лигавицата на горните отдели на дихателните пътища – най-вече на носа. Затова се отчитат и тези симптоми: запушен нос, хрема, кихане и сърбеж, които силно влошават ежедневието на болния. 

 

Конвенционалната медицина признава алергиите за трудно лечими. Защо? Защото така трябва да повлияем тази имунологична реактивност на пациента, че организмът да продължи да бъде „нащрек“ и да е готов за всяко предизвикателство, но да може да не „стреля“ безмислено при мними опасности. Т.е имаме нужда от подходяща модулация на неговата имунологичната реактивност. Хомеопатичният медикамент е специфичен модулатор на функциите на болния организъм. Затова и хомеопатията е една отлична терапевтична възможност при тези състояния.  

 

Основното предимство е, че хомеопатията предлага не само ефективно лечение в острата фаза на болестта, но въздейства и профилактично. Както вече споменах, тази терапия подобрява реактивността на организма, намалява броя на рецидивите и възможността за усложнения. Сред големите плюсове на хомеопатията е липсата на токсичност и странични ефекти, лекарствата не могат да сенсибилизират приемащия ги и не предизвикват зависимост. Хомеопатичното лечение може да се провежда за продължителен период от време, както самостоятелно, така и съвместно с друг вид медицинска терапия. Освен това хомеопатичните медикаменти са лесни за прием и затова много подходящи за лечението на деца и бебета.