Инфекции водят до внезапен световъртеж

Вестибуларният нерв има основна роля в регистрацията на движенията на тялото и подадената от него информация към мозъка има важно значение за запазване на баланса на тялото. Негов изходен пункт е т.нар. вътрешно ухо, където се намира и слуховият апарат на човека, възприемащ звуковите стимули. Тъй като всеки човек притежава два вестибуларни нерва, когато единият от тях е увреден по една или друга причина, това нарушава нормалния баланс на подадената информация към мозъка, което става причина за появата на световъртеж.

 

Няма данни за превалиране на честотата на заболяването сред мъжкия или женския пол. По отношение на възрастта е установена по-висока честота сред хората на средна възраст, около 41 години, като е сравнително рядко срещано състояние в ранна детска възраст.

 

Най-често в основата на възникване на заболяването стои вирусна инфекция, в това число херпес вирусна инфекция (HSV 1), която причинява и поява та на афти в устната кухина. Други възможни причинители са варицела, рубеола, заушка, Епщайн-Бар вирусна инфекция (EBV) и др. По-рядко причината е бактериална инфекция, най-често засягаща първо средното ухо и преминаваща към вътрешното. В тези случаи обаче често е засегнат и лабиринтът и е налице намаляване на слуха, болка в ухото, температура и други съпровождащи симптоми.

 

Сходни симптоми на вестибуларния неврит се наблюдавата и при остро настъпила недостатъчност на кръвообращението в засегнатите зони.

 

Обикновено симптомите настъпват остро с внезапна поява на силен световъртеж и нестабилност, съпроводено от чувство за гадене и повръщане. Често се засилват при завъртане на главата, но трябва да се разграничат от проявите на доброкачествения позиционен световъртеж по това че са по-изявени при лягане и при ставане. Може да има усещане както за собствена нестабилност, така и за „завъртане” на околната среда.

 

Внезапната му поява рано сутрин често е причина за посещение на спешен кабинет.