Ваксините: Защо действат?

Един от основните проблеми водещ до недоверието към ваксините е тяхното приемане като даденост. Тежките пандемии и епидемии от миналия век сякаш са забравени от по-младите поколения, чийто единствен досег с опасни инфекциозни заболявания днес, за щастие, е чрез информация от интернет. Тази информация, обаче, не винаги е достоверна или е интерпретирана напълно погрешно.

 

За да се добие представа колко удивително изобретение са ваксините и колко успехи са постигнали в борбата със заразните болести, американския Център за превенция и борба с болестите (CDC) предоставя точна информация за броя заболели от някои опасни заболявания в рамките само на две десетилетия. Усреднения годишен брой на доказаните инфекции в периода 1990-1999 година е сравнен с броя заболели през 2010 година: едра шарка - 29 005 заболели ежегодно през 90-те години спрямо 0 през 2010; дифтерия - 21 053 спрямо 0 през 2010; коклюш - 200 752 спрямо 21 291; рубеола - 47 754 годишни случая спрямо 6 през 2010; детски паралич - 16 316 спрямо 0 през 2010 и не на последно място: морбили - 530 217 спрямо 61 през 2010 година.

 

Резкият спад на инфекции и почти пълното изчезване сред населението на някои щамове, които ги причиняват не са естествени процеси, а доказателство, че ваксинопрофилактиката действително работи. Видимата ефективност на ваксините, обаче, не е достатъчна за хора, които са наплашени от пропагандьорите на крайните алтернативно-медицински практики. 

 

Широко разпространено е мнението, че самите ваксини разболяват човека, на когото са поставени. Макар често срещана странична реакция да е повишаване на телесната температура след поставяне на защитния препарат, не е възможно от него да се развие инфекцията на патогена. В съвременните имунизационни препарати се използват живи, но многократно отслабени бактерии, неспособни да се делят или напълно инактивирани бактерии, а най-често са достатъчни само части от разрушената им бактериална стена - те се използват от имунната система на човека за да разпознаят по биохимичен път нашественика, без той да представлява опасност за тялото.

 

Щом имунната система влезе в досег с някой от тези типове микробни препарати, тя е способна не само да ги разпознае, но и да ги запамети - при последващ контакт с тях може да реагира изключително бързо и да предотврати разпространението и разможаването им в тялото, като по този начин се избягва развитие на инфекциозната заболяване - добива се имунитет.

 

Ефективността на васкинопрофилактиката има и странен ефект върху човешкото съзнание. Цитираните успехи от САЩ, където е постигнато от 90% до 100%-ово понижение на годишния брой заболели през последните десетилетия са добър пример: голяма част от поддръжниците на антиимунизационните заболявания заемат позицията, че щом заболявания като детския паралич не са били срещани от години, значи няма причина да ваксинират децата си срещу тях.