Психолог: Не се тревожете прекалено за детето си

 

 

Класически, Зигмунд Фройд разглежда пет етапа в развитието на детето: Орален, Анален, Фалически, Латентен, Генитален Аз. Няма да се спирам на тях подробно, тъй като освен, че е писано много, има други по-практични въпроси, вълнуващи родителите.

 

Ще поговоря по-обстойно върху отбиването, тръгването на детска ясла или градина и подготовката за училище. По същество, отбиването е първата по-сериозна раздяла, с която се сблъсква детето след раждането. Последното, впрочем е изключително стресогенен фактор, на който повечето родители (а и не малко специалисти) не отдават нужното внимание. Замислете се: до преди раждането си, детето се е развивало във водна среда, при постоянни температура, светлина и нива на шум. В допълнение, сърдечният ритъм на майката е давал онова успокояващо усещане, което никога повече няма да бъде познато във външния свят.

 

Изведнъж, всичко това се губи при раждането: детето преминава по един мъчителен начин от водна във въздушна среда, където земното притегляне направо го смазва, светлините го карат да ослепее, шумовете го побъркват, за първи път познава студа. Туптящото усещане за майката повече никога няма да се появи...

 

В тази плашеща реалност единственото успокоение в новия свят е майчината гръд, осигуряваща много, много повече от просто храна. И въпреки това, в името на доброто психично и физическо развитие, детето трябва да се раздели и с нея в даден етап от своето развитие, защото, оставайки „закачено“ за майката с тази невидима пъпна връв, цялото му бъдеще е поставено на карта...

 

Вторият важен етап е тръгването на детска ясла или градина. Фундаментално объркващ е подходът на родителите, като описват детската ясла или градина, като едно чудесно място за игри, забавления и много смях. Нищо подобно! Реалността е, че там детето ще трябва да се конкурира за любовта на една учителка или лелка с още много деца; ще трябва да се бори за любима играчка или място с много други; няма да е най-харесвано, красиво или силно, защото други ще са такива; изобщо: ще трябва да пребивава и да се справя в една изключително конкурентна и често- агресивна среда.

 

"Захаросаната" представа за учебното заведение и сблъсъкът с реалността освен, че са болезнени, могат да оставят непоправими щети върху цялостното по-нататъшно развитие на детето, ако родителите подходят без разбиране за сложността и важността на този момент от детството. Подготовката за училище е естественото продължение на случващото се в яслата и градината. Ако в детската градина се е наблягало на учене, предимно чрез игрови методи, то в училище вече има очакване, че детето ще е достатъчно подготвено да борави с абстракции, какъвто е по същество учебният процес. Невъзможността да понася известна доза неудоволствие (като например това да бъде седнало или да не си говори с другите по време на час) е предпоставка да изпитва сериозни затруднения в училище или пък - откровено да се проваля, като ученик със слаб успех или провокативно поведение. Именно развитието на толеранс, да се понасят известни дози неудоволствия в този етап е една от основните задачи пред родител на дете в училищна или предучилищна възраст. 

 

 

Разбира се, основен момент в този период е отбиването на детето от майката. Има различни теории, свързани с този процес и с неговата продължителност. Едните възхваляват кърменето до много късна възраст, позовавайки се на полезността от майчиното мляко. Намират за съвсем нормално детето да се храни с "нормална" храна и същевременно да суче, когато пожелае. Това, че бебето отдавна не е бебе и, че има зъби с, който да разкъсва храната не е достатъчен мотив за майката да спре, да му предлага гръдта си. Раните, нанесени от тези зъби не са фактор за прекратяването на процеса, като според доста психолози е дори точно обратното: колкото повече страдание понася кърмачката, толкова повече това я превръща в перфектен и отдаден родител (в нейното несъзнавано, разбира се). На другия полюс са родителите смятащи, че кърменето няма особена стойност, като процес, понеже науката се е развила достатъчно, за да направи подобрено копие на майчината кърма, докато през това време тя се грижи за своята професионална реализация или перфектна фигура.

 

Истината, както винаги е по средата: за да може детето да се отбие от майката, самата тя трябва да е готова за този процес- т.е. трябва да е достатъчно узряла за идеята, че детето не ѝ принадлежи (то принадлежи единствено на себе си!) и че, за да се превърне в адекватен възрастен един ден, е необходимо постепенно да свиква с липсите и разделите, защото, както знаем, успешният живот е всъщност низ от успешни раздели.

 

Преди това обаче е съществено важно за малкото същество да почувства света като сигурно и интересно място, което става възможно, благодарение на установената доверителна връзка с родителя, част от която е процесът на кърмене.

 

Особено важно е да споменем и бащата в този процес: колкото и да не ни се иска да вярваме, често бащите изпитват ревност от собствените си наследници, не само защото изведнъж се е оказало, че освен за себе си, вече отговарят и за още един член на семейството, ами, най-вече защото в тяхното несъзнавано, детето е откраднало любимата им жена, омагьосвайки я (като в приказките) да се превърне в майка...