Делене на таблетки! Защо да не правим така?

Лекарствата, които са в таблетъчна форма обикновено са съставени от сърцевина и по-дебела обвивка. Тази обвивка може да е гладка, с приятен вкус или гланцирана. С това се цели по-добро възприемане на таблетката от болния, но също така се предпазва целево вътрешната част, която трябва да се разгради примерно чак на ниво стомах или друг отдел на храносмилателната система. Разрушаването на тази цялост още на ниво устна кухина не е нещо маловажно, пише Puls.bg.

 

Голяма част от таблетките са пунктирани, което улеснява счупването им на две или четири части. Много други хапчета изобщо нямат подобна линия, което е знак от самия производител, че те не са пригодени за делене. Въпреки това обаче не е рядкост това се прави самоволно или препоръчано от лекар с цел приемане на определени милиграми от лекарството. Съществува и делене на таблетки поради техните големи размери, което в дадения момент се струва оправдано за извършващия го човек. Оправдано, защото не е достатъчно добре информиран. 

 

С чупенето на хапчетата може да бъде подведен лекуващия лекар, а и самият пациент

 

Подценяват се някои подробности покрай това разделяне. В домашни условия то в малък процент се извършва със специална машинка за целта. В повечето случаи това се прави с нож, ножица или на ръка. Във всички случаи обаче не може да се гарантира идеално разделяне на таблетките на равни части. Често едната остава по-голяма, а другата по-малка. Редица проучвания го потвърждават. Това на пръв поглед не изглежда като голям проблем, но действителността е по-различна.

 

В резултат на чупенето на хапчетата възниква разминаване на серумната концентрация на медикамента между единия и другия прием. Цитират се дори вариации до над 20%. Концентрацията им може да падне или да се покачи неочаквано. При някои лекарства дори минимални разлики в дозата могат да изменят ефекта им. Такива са например имуносупресорите, хормоналните пепарати, стероидите, антибиотиците. Същото важи и за лекарствата, влияещи на кръвосъсирването, съдосвиването, неврологичните заболявания.

 

Сходни особености са налице, когато говорим и за други лекарствени форми. Съобщават се немалко случаи, когато прахообразната субстанция се отделя от самата капсула и се изпива самостоятелно. При разтворимите таблекти, суспензии и сиропите често не се спазват препоръките за количесто, вид течност и т.н. Дори такива малки „грешки“ в према на лекарствата се отразява на тяхната функция.