Moжем ли да прекалим с витамин D?

 

Проблемът е, че това въобще не е вярно, особено що се отнася до витамин D, приеман в големи дози. Уловката е, че предозирането с „лекарства“ като витамин D не се проявява бързо – може да отнеме седмици, понеже витамина е мастно разтворим: само излишъка от водоразтворими витамини се отделя с урината, докато мастноразтворимите се натрупват в мазнинните тъкани на тялото. С редовния свръхприем на витамина, това води до токсични нива на натрупване в тъканите.

 

Повечето хора взимат добавки с витамин D от притеснение, че не получават достатъчно слънчева светлина или не си набавят витамина от другаде. Липсата на достатъчно количество може да доведе до влошена абсорбция на калций и понижена минерализация на костната тъкан, което прави костите по-меки и чупливи и води до развитиено на рахит при децата или остеопороза при възрастните.

 

Трудно е да се разбере, дали тялото има нужда от още витамин D, но свръхприема за компенсация може да бъде още по-опаснен от дефицита. Завишените му стойности водят до гадене, повръщане, запек и отпадналост. Понеже витамина отговаря за усвояването на калций в тялото, при витаминовия сръхприем се наблюдава и усилено натрупване на калций. Тези натрупвания са предпоставка за бързото развитие на камъни в бъбреците и нарушения на сърдечния ритъм.

 

По тези причини, освен ако не са препоръчани от лекар, таблетките и други добавки съдържащи витамин D трябва да се избягват. В множество храни е стандартна практика от десетилетия да се добавя витамин D (фортифициране на храни), а българина може да получава напълно достатъчно от киселото мляко и други млечни продукти, консумирането на ядки, плодове и зеленчуци и излагането на слънчева светлина.