Слънчева алергия: Какво да правим?

Бурната кожна реакция, която ни е сполетяла и притеснила може да има два съвсем различни произхода. Първият от тях е фототоксичната реакция. Тук не става въпрос за алергия в същинския смисъл на думата. В организма има фотодинамични субстанции, които при отлагане в кожата се облъчват редом с нея.

 

Ултравиолетовото лъчение активира молекулите на тези субстанции и те започват да отделят свободни радикали. Последните причиняват каскада от щети – увреждат молекули в клетките, ДНК, техните мембрани, освобождават иначе неактивни ензими, които също увреждат клетките.

 

Описаната молекулна катастрофа резултира видимо в притеснително силна реакция на слънчевото огряване, която се появява веднага или няколко часа след това и засяга само откритите части на тялото, изложени на слънчевата светлина. Възможно е след преминаване на възпалението да се получат хиперпигментации на засегнатите кожни участъци.

Кои субстанции са фотодинамични? Такива, които са циркулирали в кръвта и са се отложили в кожата в достатъчно количество. Те могат да имат външен произход – катран, бергамотово масло, цитостатици – но и вътрешен. С вътрешен са тези, които се образуват в тялото като резултат от ензимни нарушения или други заболявания. Пример за тях може да бъде порфирията, както и жлъчните пигменти.

 

Същинската фотоалергична реакция има друг механизъм на получаване. При нея трябва да има фотосенсибилизатор – някакво вещество, което при свързване с клетъчни елементи се превръща във фотоалерген. Наличието му при излагане на слънце го среща с Т-лимфоцитите. При повторно излагане на слънце в негово присъствие, тези клетки осигуряват бурната алергична реакция. Характерното за този обрив е, че той се развива не веднага, а няколко часа след излагане на слънчева светлина; също така много често се наблюдава и по закритите (необлъчени) части на тялото.