Далекогледство: Как фиксира окото?

Състоянието може да се дължи на две причини: слаба пречупваща сила на роговицата и лещата или пък къса предно-задна ос на окото. Второто е най-честата причина. Нормална дължина на предно-задната ос на окото е 24 мм, като на всеки 1 мм разлика съответства промяна в зренето от 3 диоптъра!

 

Хиперметропията е широко разпространена – засяга около 50% от хората – и дори 90% от новородените се раждат далекогледи. С напредване на възрастта предно-задната ос на окото се удължава като до второто десетилетие от живота повечето деца, родени като хиперметропи, вече са еметропи – т.е. без отклонения.

 

По-нагоре се каза, че далеколедите не вижат фокусирано нито близките, нито далечните обекти. Но пък много са и далекогледите, които ще потвърдят, че не виждат размазано. Как става това? Пациентите с хиперметропия се налага да акомодират непрекъснато, за да могат да виждат ясно и фокусирано. Колкото един предмет е по-близо до очите им, толкова повече се напряга акомодацията. Ето защо са наречени така – трудно им е да виждат надалече, но още по-трудно – наблизо.

 

 

Явна – получава се при изследване на зрението със стъкла с различен диоптър до откриване на идеалното – т.е. далекогледството, което не може да се компенсира достатъчно от акомодацията;

 

Тотална – измерва се след парализа на цилиарния мускул, т.е. на акомодацията. Тя винаги е по-голяма от явната;

 

Скрита  - разликата между тотална и явна – това е далекогледството, което се компенсира от напрягане на акомодацията.

 

Колкото по-млад е човек с далекогледство, толкова по-голяма част от него ще е скрито. С напредване на възрастта намаляват възможностите за акомодация.