Антибиотична резистентност - какви рискове крие?

Съществува богата гама от антибиотици, всеки от тях с насочено действие към определени структури или механизми в бактериалната клетка. Предвид това, че има различни видове бактерии, с различно устройство, така и едни антибиотици са ефективни в дадени случаи и безполезни в други.

 

Бактериалните клетки обаче се характеризират с изменчивост на генетичния си материал чрез мутации:

 

Променена мишена – променя се структурата, към която е насочен даден антибиотик

 

Ефлукс помпи – в мембраните на бактериите се създават специални помпи, които да изхвърлят антибиотика от клетката

 

Променено активиране – продуцират се ензими, които нарушават активирането на антибиотика или такива, които го инактивират

 

Бактериите, освен, че са способни сами да си изграждат механизми на резистентност, те могат да ги предават и на други бактерии, което е и най-сериозният проблем.

 

Плазмидите са малки носители на генетична информация в бактериалните клетки. Характерното за тях е, че информацията им не е жизнено необходима за функционирането на бактерията. Любопитно е, че тези плазмиди често кодират фактори на болестотворност или резистентност към имунните сили на организма и антибиотиците и съществуват бактерии, чийто щамове без такива плазмиди са безвредни за човека.

 

Конюгацията е процес, при който бактериалните клетки обменят плазмиди.

 

 

Свръхупотребата на антибиотиците за лечение, особено когато не са необходими, има следния ефект:

 

Нарушен баланс – нормално в човешкото тяло за всяка наша клетка се падат по 10 бактериални.

 

Множество видове живеят по кожата, назофаринкса и гастроинтестиналния ни тракт и поддържат конкуренция, която не позволява на даден вид да надделее над останалите. При прием на много антибиотици част от бактериите загиват и създаденият баланс се нарушава.

 

Трансфер на резистентност – по описаните вече методи, плазмиди могат да се обменят между различни видове бактерии.

 

В хода на лечението на някаква бактериална инфекция, „местните“ неболестотворни бактерии може да развият резистентност към използвания антибиотик. След време, при попадане на други опасни бактерии, те могат да усвоят изработените фактори на резистентност.