Световъртеж - кога се появява и защо?

Световъртежът може да бъде както от периферен (увреда на вестибуларния нерв и лабиринта), така и от централен произход – дължащ се на заболявания, засягащи централната нервна система. Централният тип световъртеж се дължи на абнормно предаване, обработка и възприемане на нервния сигнал от периферните вестибуларни пътища, в това число вътрешно ухо и вестибуларен нерв) към централните мозъчни структури.

 

 

Запазването на баланс и равновесие на нашето тяло се дължи на правилното функциониране на нашите основни сетивни рецептори – вестибуларният рецептор (намиращ се във вътрешното ухо), зрителният рецептор и проприоцептивните рецептори, които долавят положението на нашето тяло в пространството. Информацията, подадена, от тях се предава на мозъчните структури – мозъчен ствол и малък мозък, където се интегрира и се „координират” движенията на очите и тялото, за да се запази необходимото равновесие. Крайният анализатор, който участва и в осъществяването на обратна връзка, е мозъчната кора.

 

Появата на световъртеж е по-характерна в по-напреднала възраст, поради увеличаване на рисковите фактори – артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет и съответно нарастване риска от съдови усложнения. Сред по-младите хора, често появата на „централен” тип световъртеж се асоциира с наличието на мигренозно главоболие или демиелинизиращ процес.

 

На първо място е необходимо да се изключи възможността да се касае за периферен вестрибуларен синдром. Ориентир за това е анамнезата за продължителност, самата изява на световъртежа, както и съпътстващите допълнителни признаци.