България от малкото страни без програма за автоматични дефибрилатори

Близо 10 000 души в България годишно получават внезапен сърдечен арест, като за много голям процент от хората той се случва извън болнично заведение. При сърдечен арест ранната употреба на дефибрилатор е задължителна.

"В България нямаме програма за автоматични дефибрилатори. Една от малкото държави в света сме, където няма такава програма. Изненадващо е, че на обществени места като летището досега не сме имали дефибрилатори. Вината е по-скоро в регулацията. Ако държавата е изскала от летището да осигури такива апарати и да обучи персонала си, то летището щеше да го изпълни", коментира кардиологът д-р Алдин Али в студиото на "България сутрин" на Bulgaria ON AIR.

"Дефибрилаторите на метростанциите бяха инсталирани чрез инициативата на общинската администрация и проф. Иво Петров след доста усилия. Вече имаме и промо клип, с който се опитваме да покажем на обществото, че няма страшно да се ползва този дефибрилатор", посочи още той.

По думите му автоматичният дефибрилатор е интелигентна система с изкуствен интелект и е създаден за хора, които нямат медицинско образование. Той е напълно безопасен, не можете да навредите на човека чрез него. Решенията се взимат от изкуствения интелект. 99% от решенията, които взима дефибрилаторът, са правилни, обясни д-р Али.

Според него в линейката задължително трябва да има автоматичен дефибрилатор, иначе нямаме нужда от линейки. Сърдечният масаж е по-важен от обдишването на пациента, обърна внимание д-р Али.

"Законът за първа помощ наистина подлежи на редакция, той е доста стар. Написан е, когато автоматичните дефибрилатори са били в друга ера. В закона има вратички, които подвеждат под отговорност хора, които са се опитали да помогнат. Не трябва да носите отговорност, вие опитвате да помогнете. Трябва да бъдат включени новите възможности като автоматичния дефибрилатор", подчерта кардиологът.

Александър Манушев от Фондация "Първите три минути" на свой ред каза, че именно първите 3 минути са от изклчтелно значение, защото това е интервалът, в който има огромна вероятност сърдечната деййност да бъде възстановена. Дефибрилацията може да върне сърцето към нормалния му ритъм. Изключително важна е употребата на автоматичен дефибрилатор, защото никъде в света тези 3 минути не са постижими за спешната помощ, изтъкна той.

Гостът в студиото демонстрира за зрителите на Bulgaria ON AIR как да процедираме при оказване на първа помощ на човек в безсъзнание. Уверим ли се, че човекът не диша, най-важното нещо е да се обадим на тел. 112 и да започнем да правим обдишване и извънгръдни притискания. Веднага след това започваме с използването на дефибрилатора, следвайки гласовите инструкции. На всеки две минути уредът прави нов анализ дали има нужда от дефибрилация.

"Притисканията са изключително важни и трябва да бъдат правени качествено. Това е практическо умение, което хората трябва да усвоят добре. Ако човек не ги прави по най-добрия начин, ефективността много бързо спада", разясни Манушев и допълни, че човек от счупено ребро не умира, докато от липса на дишане умира веднага.

"И в развитите държави този процес продължава да се развива, може да използваме опита им. В България в последните години се правят стъпки в тази посока и има инсталирани доста дефибрилатори. Трябва да се борим много по-бързо и ефективно да се случват нещата. Един дефибрилатор струва малко повече от мобилен телефон - 2-3-4 хил. лв.", каза още Манушев.