Ставаме ли по-алергични?

Процентът на алергиите се увеличава. Причините се крият в изменението на климата и урбанизирания начин на живот на хората.

Отново навлизаме в сезона на алергиите. Или не сме излизали от тази съвременна епоха? Ако сте един от 100-те милиона европейци със сенна хрема, пролетта вероятно предизвиква смесена радост за Вас. Да, дните стават все по-дълги, но са придружени от сърбящи очи, кихане, хрема и постоянно търсене на антихистамин под ръка. В дните, когато броят на полените е най-висок, сезонните алергии са като невидимо нападение от външния свят, но същевременно от собствената ни имунна система.

Защо ставаме по-алергични?

Налице е рязко увеличение на алергичните и автоимунните заболявания, достигащи епидемични размери и засягащи повече от един милиард души по света. Тези заболявания са по-чести в индустриализираните страни и тяхното разпространение продължава да нараства в развиващите се страни, успоредно с урбанизацията и индустриализацията. Неувредените кожна и лигавични бариери са от решаващо значение за поддържането на тъканното равновесие, тъй като защитават човека от инфекции, токсини от околната среда, замърсители и алергени. Съвременната разширена „хипотеза за епителната бариера“ предполага, че увеличаването на агентите, увреждащи епителната (покривна) бариера, свързани с индустриализацията, урбанизацията и съвременния живот, както и фактори на изменения климат, са в основата на нарастването на алергичните, автоимунните и други хронични състояния.

Хигиенна хипотеза, „старите приятели“ и теория за нарушения биодиверситет

Видна хипотеза е хигиенната хипотеза, която анализира причините за наблюдаваната епидемия от алергични, автоимунни и метаболитни заболявания. Според нея някои микроорганизми предпазват от възпалителни заболявания и тяхната загуба, поради различни хигиенни мерки, води до увеличаване на алергиите, астмата и автоимунните заболявания. Някои микробни видове (например лактобацили и бифидобактерии) са еволюирали съвместно с хората и заобикалящата ги среда и животни, и съответно имат защитни функции върху имунната ни система. Богатият човешки микробиом (микроорганизмите, които живеят в човешото тяло) насърчава имунния баланс и предпазва от алергии и други автоимунни процеси.

Фактори на климата и замърсяване на околната среда

Епителната бариера представлява точката на контакт между човека и външната среда. Това е първата линия на защита срещу външни агенти на кожата, стомашно-чревния тракт, горните и долните дихателни пътища.

Нарушената епителна бариера предизвиква провъзпалително активиране на епителните клетки. „Отворената“ (пропусклива) епителна бариера улеснява навлизането на външни агенти в и под епитела, предизвиквайки хронично възпаление.

Известно е, че много от химичните агенти, открити в обичайните потребителски продукти (включително паста за зъби, шампоани, детергенти и преработени храни), увреждат ключови структури на епителната бариера в дихателните пътища, стомашно-чревнитя тракт и кожата, повишавайки пропускливостта за бактерии, токсини, замърсители и алергени.

Факторите на околната среда, като промените в климата, включително глобалното затопляне, причинено от натрупването на парникови газове от човешката дейност, замърсяването на въздуха и намаленото биоразнообразие, са основни заплахи за човешкото здраве, с пагубни ефекти върху различни хронични незаразни заболявания, включително алергични заболявания, които се явяват най-разпространените такива в световен мащаб. Високите нива на въглероден диоксид в атмосферата насърчават цъфтежа на някои растителни видове, като в допълнение с изгорелите газове и фините прахови частици в урбанизираните зони, правят поленовите зърна още по-агресивни към епитела на дихателните пътища. Уязвими групи като деца, подрастващи, бременни жени, хора със съпътстващи заболявания, възрастни хора са изправени пред значителна заплаха за здравето.

Факти и заблуди за лечението на алергичните заболявания

1. „Избягване“ на алергена

Тази „стратегия“ намира приложение при профилактиката на някои тежки системни алергични състояния, например при системна анафилаксия (тежка, животозастращаваща алергична реакция) към известен причинен алерген. Такъв може да бъде случаят при хранителна алергия, алергия от жилещи насекоми (сем. Ципокрили, вкл. пчела и оса), алергия от медикаменти. Част от стратегията в клиничната практика може да включва стриктно придържане към елиминационна хранителна диета, редовна употреба на репеленти, въздържание от употреба на причинните медикаменти. Въпреки това, не винаги избягването на контакт с причинния алерген е възможно или реалистично да се постигне. За сравнение, при прояви на полиноза (алергичен риноконюнктивит в резултат на поленовите зърна на цъфтящите растения) или целогодишен алергичен ринит (микрокърлежи на домашен прах, плесени) – избягване на експозиция на алергена е практически невъзможно.

2. „Потискане“ на симптомите и патогенетично лечение

Концепцията, че противоалергичните лекарства единствено „потискат“ реакцията е практически невярна в общия смисъл на терапевтичната стратегия. Според своя механизъм на действие медикаментите, използвани за лечение на различните алергични състояния упражняват съответно патогенетично лечение (срещу механизмите и симптомите на заболяването) : антихистамините блокират рецепторите за хистамин, освобождавайки ни от прекомерното му въздействие в хода на алергична реакция, като по този начин контролират и минималното персистиращо (постоянно) системно възпаление; антилевкотриените извършват идентична функция спрямо рецепторите за цистеинил-левкотриени; локалните кортикостероиди, намаляват освобождаването на провъзпалителни медиатори, намалявайки въздействието на алергенния стимул върху увредения орган (назална лигавица, дихателен тракт, конюнктива, кожа).

3. Болест-променящо лечение: алергенна имунотерапия

Заблуда е, че алергичните заболявания не се лекуват. Известен метод доказал дългосрочния си ефект върху естественото протичане на болестта е откритата преди повече от век алергенна имунотерапия (специфична хипосенсибилизация). Това е терапевтична стратегия, изразяваща се във въвеждане на ниски дози от причинния алерген с цел „обучаване“ на имунната система в „безвредността“ на дадения агент, което изгражда имунен толеранс в дългосрочен план.

Автор: доц. д-р Анна Валериева, дм, Клиника по алергология, УМБАЛ „Александровска“, София

Източници:

1.    Strachan, D. P. Hay fever, hygiene, and household size. BMJ 299, 1259–1260 (1989).
2.    von Mutius, E. & Vercelli, D. Farm living: effects on childhood asthma and allergy. Nat. Rev. Immunol. 10, 861–868 (2010).
3.    Haahtela, T. et al. The biodiversity hypothesis and allergic disease: world allergy organization position statement. World Allergy Organ. J. 6, 3 (2013).
4.    Renz, H. & Skevaki, C. Early life microbial exposures and allergy risks: opportunities for prevention. Nat. Rev. Immunol. 21, 177–191 (2020).
5.    Rook, G. et al. Mycobacteria and other environmental organisms as immunomodulators for immunoregulatory disorders. Springer Semin. Immunopathol. 25, 237–255 (2004).
6.    Akdis CA. Does the epithelial barrier hypothesis explain the increase in allergy, autoimmunity and other chronic conditions? Nat Rev Immunol. 21(11):739-751. (2021).
7.    Yazici D, Ogulur I, Pat Y et al. The epithelial barrier: The gateway to allergic, autoimmune, and metabolic diseases and chronic neuropsychiatric conditions. Semin Immunol. 70:101846. (2023)
8.    Pawankar R & Akdis C. Climate change and the epithelial barrier theory in allergic diseases: A One Health approach to a green environment. Allergy. 78. 10.1111/all.15885. (2023).
9.    Ozdemir C, Kucuksezer U, Ogulur I et al. How Does Global Warming Contribute to Disorders Originating from an Impaired Epithelial Barrier? Annals of Allergy, Asthma & Immunology. 131. 10.1016/j.anai.2023.08.010. (2023).