Диагнозата "затлъстяване" да не се поставя само въз основа на индекса на телесната маса

Група световни експерти предлага нов начин за определяне и диагностициране на затлъстяването, като се намалява акцентът върху спорния индекс на телесната маса (ИТМ).

На новата методика се възлагат надежди да идентифицира по-добре хората, които се нуждаят от лечение на заболяването, причинено от излишните телесни мазнини.

Според препоръките затлъстяването вече няма да се определя само от ИТМ, който се изчислява от ръста и теглото, а ще се комбинира с други измервания, като например обиколката на талията, както и с доказателства за здравословни проблеми, свързани с излишните килограми.

Смята се, че затлъстяването засяга повече от 1 милиард души по света. В САЩ около 40% от пълнолетните хора страдат от затлъстяване, по данни на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията (CDC) в САЩ.

„Целта на този доклад е да се даде по-точно определение, така че да се насочим към хората, които действително имат най-голяма нужда от помощ“, казва д-р Дейвид Къмингс, експерт по затлъстяването във Вашингтонския университет и един от 58-те автори на доклада, публикуван в списание The Lancet Diabetes & Endocrinology.

В доклада се въвеждат две нови диагностични категории: клинично затлъстяване и предклинично затлъстяване.

Хората с клинично затлъстяване отговарят на изискванията за ИТМ и други маркери за затлъстяване и имат данни за органни, тъканни или други проблеми, причинени от наднорменото тегло. Това може да включва сърдечно заболяване, високо кръвно налягане, чернодробно или бъбречно заболяване или хронична силна болка в коляното или тазобедрената става. Тези хора биха имали право на лечение, включително интервенции, свързани с диета и физически упражнения, и лекарства за лечение на затлъстяването.

Хората с предклинично затлъстяване са изложени на риск от тези състояния, но нямат хронично заболяване, се казва в доклада.

Индексът на телесна маса отдавна се смята за погрешен показател, който може да диагностицира или прекалено, или недостатъчно затлъстяването, което понастоящем се определя като ИТМ от 30 или повече. Но хората с излишни телесни мазнини не винаги имат ИТМ над 30, се отбелязва в доклада. Хората с висока мускулна маса - футболисти или други спортисти - могат да имат висок ИТМ въпреки нормалната мастна маса.

Според предварителния анализ около 20% от хората, които досега са били класифицирани като затлъстели, вече няма да отговарят на това определение. Около 20% от хората със сериозни последици за здравето, но с по-нисък ИТМ, вече ще се считат за клинично затлъстели, смятат експертите.

„Това не би променило драстично процента на хората, определяни като затлъстели, но би подобрило диагностицирането на хората, които наистина имат клинично значими излишни мазнини“, каза Къмингс.

Новите дефиниции са одобрени от повече от 75 медицински организации в цял свят, но не е ясно колко широко или бързо могат да бъдат възприети в практиката. В доклада се признава, че прилагането на препоръките „ще доведе до значителни разходи и последствия за медицинските работници“.

Например има практически въпроси, които трябва да се разгледат, каза д-р Катрин Сондърс, експерт по затлъстяването в Weill Cornell Medicine и съосновател на компанията за лечение на затлъстяването FlyteHealth. Измерването на обиколката на талията звучи просто, но протоколите се различават, много лекари не са обучени точно и стандартните медицински ролетки не са достатъчно големи за много хора със затлъстяване.

Освен това определянето на разликата между клинично и предклинично затлъстяване би изисквало цялостна оценка на здравето и лабораторни изследвания, отбелязва тя.

„За да може една нова система за класификация да бъде широко приета, тя трябва да бъде изключително бърза, евтина и надеждна“, каза в заключение д-р Сондерс.
(БТА)