21 болници вън от играта

21 са болниците, които не отговарят на нито един от критериите на НЗОК. Те не са заявили желание за сключване на договори по нито една клинична пътека и ще бъдат преструктурирани.

Половината от тях са с държавно или общинско участие. Болниците в Чернозем, Радомир, Годеч, Рудозем, Трън, Кула, Царево са само някои от тях, съобщи на пресконференция в Министерството на здравеопазването (МЗ) Жени Начева, шеф на дирекция "Бюджет и финансови параметри“ в НЗОК.

Нито една от тези болници не е на разстояние повече от 50 километра от друга, която ще функционира, успокоиха експертите.

Освен това на тяхната територия има медицински център и диагностично-консултативен център. Там ще бъдат създадени и спешни кабинети, като това е следващата стъпка от здравната реформа, обясниха от МЗ.

НЗОК е сключила договори с общо 350 болници. Те се разделят на 4 основни групи.

В първата се включват областните болници (25 на брой), които покриват 26% от хоспитализациите в страната.

Втората група са 82 болници с над 5000 хоспитализации – университетски, общински и частни болници.

Първите две категории от лечебните заведения покриват изискванията на НЗОК – те работят с 75% от капацитета си и покриват 80% от всички, постъпващи в болница.

В третата група влизат 85 болници с 2000 до 5000 хоспитализации.

Четвъртата група обхваща 158 частни, държавни и общински болници, в които са се лекували под 2000 души.

Те са с близо 50% по-малко сключени договори с НЗОК.

Редукцията на болниците в страната е заради новите изисквания за работа (лекари на основен трудов договор, 24-часов прием, медицинска апаратура и оборудване и т.н.).

Така например 52 лечебни заведения отговарят на критериите за работа само по 3 договора по клинична пътека.

Болниците, които са останали с по два договора, няма да могат да продължат, отбеляза министър Божидар Нанев.

“Там хората ще разчитат на извънболничната медицинска помощ”, каза министър Нанев, като призова общинските съвети да вземат решение за преструктурирането на болниците, в които те са принципали, в медицински центрове, ДКЦ-та или места за долекуване.

“Ние можем да им съдействаме с експерти, които да помогнат да вземат тези решения”, посочи министърът.

“По отношение на спешната помощ МЗ е взело мерки за разкриване на отделни спешни кабинети, където да бъдат осигурени лекари по места”, каза още той.

Екипи на министерството ще посетят отделни общини, където има притеснение и тревога.

130 млн. лв. ще бъдат спестени от закриването на болниците и още 100 млн. лв. – от намалението на рехоспитализациите, обяви заместник-министърът на финансите Владислав Горанов.

От МЗ сравниха здравната реформа с раждането – ако не е едноактно и се проточи, значи ще има усложнения, затова те бързат да я приключат.

С тази „реформа с човешки облик“, както я нарече министър Нанев, специалистите смятат, че са постигнали целта на НЗОК да гарантира на пациентите реален и еднакъв достъп до качествена медицинска помощ.