С Фъргюсън свърши сънят, че САЩ са в "следрасова" ера

Вълненията и масовите безредици в американския град Фъргюсън са тема номер едно в днешните американски вестници. Обществената реакция на решението на съдебния състав да оневини белия полицай, застрелял невъоръжен чернокож младеж през август, се превърна в изблик на насилие, който доста преди това бе открито и натрапчиво предсказван и когато той наистина се случи, изглеждаше по-скоро като успех на умението ни да правим пророчества, отколкото като естествен изблик на гняв, пише "Вашингтон пост".

Спонтанни или организирани, подобни вълнения спорадично разтърсват социалната тъкан на Америка от два и половина века на борби за равенство и възможности. Но насилието във Фъргюсън, започнало през август, разчупва стереотипите по три важни начина, един от които излиза наяве точно сега. Това бяха рядко срещани вълнения в предградията. Расовото насилие дойде именно в тези места, където много американци - и бели, и чернокожи - бяха избягали от градските вълнения през 1960-те години.

Това бяха най-силните взривове на расово недоволство от избирането на първия чернокож президент на страната. Така Фъргюсън изкара страната от фантастичния сън, че Америка е навлязла в "следрасова" ера, отбелязва вестникът.

"Вашингтон пост" припомня станалия широко известен навремето доклад на т.нар. "Комисия Кърнър", който констатира, че "ние сме нация от две общества - едно черно и едно бяло - разделени и неравни". Този извод бе направен след градските вълнения в края на 60-те години. Оттогава се появи голяма и успешно развиваща се средна класа от чернокожи и много юридически и културни бариери пред включването й в бизнеса и социалния живот на страната бяха отстранени. Но расите си остават остро разделени както като начин на възприятие, така и като реалност.

Само месец след първоначалните расови вълнения през август бе извършено проучване сред жителите на Сент Луис (Фъргюсън е негово предградие), и то показа, че чернокожи и бели са рязко разделени по въпроса дали застрелването на чернокожия 18-годишен младеж Майкъл Браун е било оправдано. За 62 на сто от белите отговорът е "да", е за 65 на сто от чернокожите - "не". На въпроса дали Браун е бил застрелян заради цвета на кожата си, 77 на сто от белите отговарят с "не", а 64 на сто от чернокожите - с "да", отбелязва "Вашингтон пост". Единственото, за което мнозинството и от двете раси са съгласни, е, че с начина на отразяването на събитията медиите са влошили положението във Фъргюсън, вместо да го подобрят.

Именно на този аспект обръща внимание вестникът като отличие на сегашните расови вълнения от предишните – предварителното нагнетяване на атмосферата в очакване на решението на съда.

"Това, което се случи в понеделник вечерта и което вероятно ще продължи и в следващите дни - са улични вълнения като планирано събитие, толкова упорито предсказвано и толкова нашироко подготвено, тези очаквания сякаш засенчиха силата и значението на самите протести", пише "Вашингтон пост".

Резултатът е изместване на реалните въпроси за справедливостта и расовите отношения, довели до протестите, от по-тактически дебат как да се сдържа и озаптява масовият гняв, заключава вестникът.

Според лондонския "Гардиън" самият факт, че хората са очаквали бял полицай като Дарън Уилсън да избегне съдебен процес, показва, че цялата процедура е фалш. Нормално е след такова решение като това на съдебния състав във Фъргюсън да последват вълнения. И тези, които имат власт, да призовават за спокойствие с аргумента, че трябва да има върховенство на закона. Наистина, иначе ще има хаос. Вестникът припомня и думите на президента Обама: "Ние сме страна, в която се подчиняваме на върховенството на закона и следва да приемем решението на съда".

Бедата обаче е в това, че САЩ много по-дълго време в историята си са били страна на несправедливостта, отколкото страна на законността, отбелязва авторът. При отсъствието на елементарна справедливост такива закони не представляват нищо повече от узаконена тирания. Когато бял полицай застрелва невъоръжен чернокож юноша и после е оправдан, противоречието е крещящо. Свят, в който не само е законно да те застрелят, докато си вървиш по улицата, и то да го направят в името на закона, е свят, в който някои хора придобиват усещането, че няма какво да губят. А няма нищо по-опасно от човек, който няма какво да губи, коментира "Гардиън".

Фактът, че повечето хора очакваха такова решение – Фъргюсън бе фактически под военна окупация цяла седмица в очакване на вълненията, които неизбежно щяха да последват след оправдаването на полицая - просто илюстрира каква лицемерна фалшификация е бил целият процес. В тази страна, в която "властва законът", тези, които са натоварени да налагат законите, явно действат извън тях, а съдът съществува не за да посредничи между полицията и обществото, а за да защитава правоналагащите органи от обществото. Така че тук въпросът съвсем не беше само за един юноша, за един полицай или за една конкретна присъда, а за системата, която не трябва да изоставя тези, които е призвана да защитава, заключава "Гардиън".

/БТА/

Вижте повече във видеото на bgonair.bg: