Защо в САЩ решават проблемите си, като стрелят

Зловещото убийство на двама телевизионни журналисти в пряк ефир в САЩ остава централна тема на американските и британските медии. Един от коментарите в лондонския "Дейли телеграф" прави недвусмислен извод още в заглавието си - "За твърде много американци патлаците са разрешението на всеки проблем".

По-нататък авторът - Брайън Мастърс, посочва две най-често срещани обяснения на публичното убийство на двамата тв журналисти във Вирджиния. Според първото има нещо ужасно сбъркано и опасно в "правото" на американците да носят смъртоносни оръжия със себе си, където и да ходят - в училище, в болницата, или пък на живо в тв студиото, какъвто е сегашният трагичен случай.

Този възглед се споделя от президента Барак Обама, който със смес от очевидно неудобство и досада отново напомни на своите сънародници, че трябва да преодолеят своя култ към оръжията и един ден съвсем да го изоставят. В дъното на душата си той е много ядосан, но знае, че ако каже това, практически цялата нация ще се обърне срещу него - толкова дълбоко е проникнала отровата, пише авторът.

Втората реакция бе възмущението от хладнокръвието на убиеца, използвал смартфони и социални медии, които да запишат неговия акт, и да изрази ликуването си, че го е извършил. Такава е жестоката реалност, в която живеем, в която всичко трябва да бъде снимано или филмирано, защото иначе то сякаш е по-малко истинско. Така ние сме или извършители, или воайори. Този млад мъж вършеше (злокобното си) дело, и ние гледахме. И ако съзнателно сме избрали да гледаме, то ние сме съучастници, опетнени.

Но отвратителната истина, която тези рационални реакции скриват, е, че той изпитваше удоволствие да застрелва хора, защото това е предназначението на оръжията. Какво като е имал зъб някому за нещо?

Много хора изпитват яд от различни неща - аз също съм изпитвал яд по различни поводи от време на време. Но никога няма да ми хрумне - както и на нас, нека да го кажа - да тушираме яда си със смъртоносна стрелба. Но на този човек му е хрумнало, защото за него е естествено да разсъждава така. Ядът е само заден план, основа. Важно е решението, което той взема, и удоволствието, което то му доставя. Американците от малки се възпитават да се наслаждават на стрелбата с оръжие. Това е "американският начин", отбелязва "Дейли телеграф".

Има например много обосновани предложения полицаите да не носят оръжия, защото много бързо стигат до решение да ги използват. Но подобна идея просто няма шанс да бъде чута в САЩ.

В Америка се произвеждат оръжия за употреба специално за малки деца, дори за 5-годишни, и им се дават като подаръци за рождения ден от горди родители, които после ги обучават как да си служат с тях. И те често ги използват, с печални последици. Но дори това рядко води до логично и осмислено желание да се отнемат тези права на децата.

При няколко случая, когато съм бил в Америка и когато любезно са ме канили в нечий дом, пише авторът, съм се опитвал във възможно най-любезна форма да попитам дали има огнестрелно оръжие в къщата. И ако отговорът е утвърдителен, неохотно отказвам поканата. Американският дом по правило е опасно място. Тогава те гледат като смахнат. Те просто не могат и не желаят да разберат мотивите ми, пише авторът.

Зад цялата тази нагласа в САЩ стои разбира се Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия (НРА). Те неуморно се позовават на една конституционна поправка, която гарантира правото на американците да носят оръжие. Тя е внимателно формулирана (на времето), за да позволи на страната да се защитава в случай на опит на (бившите) британски колонизатори да възстановят контрола си.

Но фактическата цел на НРА (освен очевидния финансов интерес на производителите на такива оръжия) е за защити принципа на удоволствието. Според него няма нищо лошо да се стреля, а ако нещата вземат лош обрат, то е защото стрелецът има "психически проблеми".

Но сегашният убиец Вестър Лий Фланаган не беше психично болен, той беше сърдит, а в Америка понякога ядът се демонстрира със стрелба.

Президентът Обама би могъл да говори по-честно сега, когато не се бори за преизбиране, но той рискува да навреди на собствената си партия, ако го направи, отбелязва в заключение "Дейли телеграф".
 

/БТА/