Жената в политиката - да е "дебелокожа като носорог"

Хилари Родам Клинтън цитира понякога своя идол Елинор Рузвелт - съпругата на някогашния президент демократ Франклин Рузвелт: за да прави политика, една жена трябва да е "дебелокожа като носорог".

Говорейки в църкви, кафета или на митинги, Хилари Клинтън винаги е готова да разкаже за много от премеждията си през четирите десетилетия публична дейност. "Мога да покажа белезите", често уверява тя.

Безброй са отправяните й от републиканците обвинения в лъжа, измама, клиентелизъм, дори убийство. Повечето американци я смятат за нечестен човек. Но ето че на 68 години тя си е проправила път към Белия дом - първата жена, представляваща голяма американска партия в президентската надпревара, пише Иван Курон от Франс прес.

"Да, пред жените и мъжете все още има прегради, но никой не бива да твърди, че Америка е неспособна на велики дела", заяви демократката във вторник в Ню Йорк, наслаждавайки се на трудно извоюваната победа в първичните избори.

От Чикаго до Арканзас

Родена на 26 октомври 1947 г. в Чикаго, Хилари Даяна Родам израства в мирното, населено с бели предградие Парк Ридж, в сърцето на Средния Запад, в семейство от средната класа.

Младото момиче обожава майка си Дороти; баща й Хю Родам, дребен търговец, е корав, неотстъпчив човек. Той обаче успява да й предаде отношението си към работата, постоянното опасение, че не е дал всичко от себе си. От него тя наследява и републиканските си убеждения, на които остава вярна чак до студентските си години. Всички в семейството са протестанти методисти.

Много добра ученичка, през 1965 г. тя влиза в престижния женски Уелсли колидж. В обществения кипеж на 60-те четирите университетски години й отварят очите за борбата за граждански права, войната във Виетнам, равенството между мъже и жени . . .

Студентката с очила с дебели стъкла не се гримира, заляга в учението и е много амбициозна. Избрана е начело на представителния студентски орган, което й дава възможност да блесне с идеалистка, но и объркана реч на церемонията по връчване на дипломите.

Следват правният факултет в Йейл, където учи от 1969 г., и срещата с Бил Клинтън - нейния "викинг, дошъл от Арканзас".

Тя имаше силна воля и самообладание, каквото рядко бях виждал у когото и да било, мъж или жена, пише по-късно Бил.

През тези години тя развива все по-широка правозащитна дейност в полза на децата и жените; щом се дипломира, започва работа към Фонда за защита на децата, докато Бил Клинтън се впуска в политиката в Арканзас.

След кратък престой във Вашингтон, където през 1974 г. се включва в комисията, разследваща скандала Уотъргейт, тя се присъединява към Бил. Скоро той става правосъден министър на щата, после и губернатор, а Хилари започва работа за голяма адвокатска кантора.

През 1980 г. се ражда Челси, единствената им дъщеря.

Две е повече от едно

Натискът принуждава Хилари Родам да се откаже от моминското си име и да стане Хилари Клинтън, първа дама на Арканзас, а после и на САЩ, когато през 1992 г. Бил е избран за държавен глава.

Но имиджът на "съпрезидент" в сянка, какъвто й създават републиканците, е в разрез с традиционния образ на първа дама, занимаваща се с благотворителност. Бойното й кръщение - реформа на здравната система, търпи крах през 1994 г. След този неуспех първата дама страни от инициативи, силно обагрени политически, и се посвещава на женската кауза, по-специално в чужбина.

Иззад кулисите обаче тя дърпа конците на съдебната партийна война по повод аферата Уайтуотър. И макар да е унизена от изневярата на съпруга си, тя го брани със зъби и нокти в скандала с Моника Люински, за да го спаси от импийчмънт, и двойката се подлага на семейна терапия.

Американците й съчувстват: нейният рейтинг стига най-високата си точка с подкрепа от 67 на сто през декември 1998 г.

Солова кариера

Щом наближава датата за напускане на Белия дом, първата дама се впуска в политиката и е избрана за сенатор от щата Ню Йорк. Не се включва в президентската надпревара от 2004 г., а в следващите първични избори през 2008 г. Барак Обама я елиминира, като я упреква, че е гласувала в подкрепа на войната в Ирак.

В онази кампания Хилари Клинтън превръща натрупания опит в свой лозунг, обещавайки да стане новата "желязна лейди"; американците обаче избират четирийсетгодишния новак, олицетворение на промените.

За всеобща почуда тя става държавен секретар на Обама през първия му президентски мандат. Хиперактивна е, но не успява да запише в актива си реални успехи, твърдят противниците й.

Републиканците я обвиняват в некомпетентност след атентатите в либийския град Бенгази, в които загиват четирима американци, включително посланикът. Разкритията, че използва личната си електронна поща вместо официалната, подхранват представата за надменното семейство Клинтън, поставило се над закона, и рейтингът й се срива.

Дългогодишната дипломатическа дейност обаче затвърждава нейния образ на жена държавник. В крайна сметка тъкмо съчетанието от постоянство и хладнокръвен реализъм й осигурява надмощие над идеалиста Бърни Сандърс.
 

/БТА/