Как Тръмп се превърна от знаменитост в президент на САЩ

По-малко от 17 месеца бяха достатъчни за Доналд Дж. Тръмп, за да превземе Белия дом в битка с противници, бленуващи за това от години. Но политическите амбиции на милиардера ексцентрик датират поне от . . . 1988 г., пише Франс прес.

Разбрахме го от предаването на телевизионната звезда Опра Уинфри. "Ако тръгна в тази посока, е твърде възможно да спечеля, защото на хората им е писнало да гледат как този и онзи разграбват САЩ", кротко изрича тогава светлокестенявият търговец с недвижими имоти, чиято усмивка толкова често краси първите страници на нюйоркските таблоиди.

Авторът на бестселъра "Изкуството на сделката" е на 42. Всъщност той решава да не участва в тогавашните избори - но семето вече е посято.

Началото

Идва 1999 г. - време за ребелот. Този път Доналд Тръмп прави нова стъпка. Напуска републиканците с намерението да грабне номинацията на малката Реформистка партия, избирайки курс между лявото и дясното, за да брани "хората на труда". След четири месеца обаче се отказва.

Същевременно магнатът шлифова патриотичното говорене с протекционистки уклон, което ще му осигури успех 17 години по-късно. Милиардерът заклеймява страните, които "мамят" САЩ в международната търговия - Германия, Япония и . . . Франция, "един ужасен партньор".

Прехвърляме се бързо към месец юни 2015 г. Надпреварата за Белия дом е в разгара си. Демократите Хилари Клинтън и Бърни Сандърс, както и 11 републиканци, сред които Джеб Буш, Марко Рубио и Тед Круз, вече се борят за номинациите на своите партии.

Във фоайето на "Тръмп тауър" в Манхатън Доналд Тръмп обявява намерението си да участва в президентските избори и обещава "да върне величието на Америка". Месец преди това името му не се споменава в проучванията. Разбрали за кандидатурата му, коментатори и чуждестранни дипломати се подсмихват.

През юли той за пръв път излиза начело в една анкета. Кандидатурата му - досущ като блокбъстър, предизвиква бурни спорове и дъжд от нападки, но Господин Тръмп никога не се извинява и не слиза от екраните на новинарските канали.

Политическата класа е шокирана, когато на 7 декември 2015 г., малко след атентатите в Париж, той предлага да се затворят границите за мюсюлмани. Това изстрелва популярния вече "Доналд" още по-нагоре в допитванията с 25, после 30, после 35 на сто сред участниците с републикански нагласи.

Първичните избори

В навечерието на първичните избори, през февруари 2016 г., "твърдият" републикански електорат е убеден, че кандидатът популист - с други думи, противникът на системата и елитите, ще достигне този таван от 30-35 процента и ще остане там. А накрая някой ще обедини останалата част от партията и ще спечели двубоя с Доналд Тръмп.

Партията обаче е обзета от гражданска война и сякаш понесена от вълната на протест срещу елитите, олицетворявана от Доналд Тръмп и Тед Круз - сенатор от "Чаеното парти". На 1 февруари 2016 г. тексасецът се класира първи на партийните събрания в щата Айова.

За всеобщо учудване продължаващите първични избори се превръщат в рядко ожесточено състезание между тези две фигури, охулвани от своите противници в партията. Милиони пропиляват напразно поддръжниците на призива "Всеки друг, но не и Тръмп". През май нещата приключват с победа на милиардера.

Войнствено настроен, той приема номинацията през юли и отправя зов за съдействие под лозунга "Америка преди всичко!".

Срещу Клинтън

Тактиката му остава непроменена в битката с кандидатката на демократите, по-щедро финансирана и подкрепяна от популярния Барак Обама. Републиканецът събира дивиденти от обществения гняв, развихрил се в САЩ. И все по-силно сплотява своята партия.

Пред стотиците хиляди американци, които идват да го слушат по митинги, той описва Хилари Клинтън като радетелка за елита, свързана с Уолстрийт, защитничка на статуквото и бъдеща затворничка заради аферата с нейните имейли.

Седемдесетгодишният кандидат се възползва без притеснение от прилошаването, сполетяло през септември 68-годишната жена, бивш държавен секретар.

Но все така изостава в анкетите сред населението. Съперничката му взема връх в трите телевизионни дебата, а той се забърква в препирни с роднините на убит войник мюсюлманин, с бивша Мис Вселена и в спорове ту около данъчната декларация, ту около фондацията му.

Месец преди изборите Републиканската партия открито се примирява с перспективата да изгуби Белия дом, след като е изровен видеозапис от 2005 г., на който Доналд Тръмп се хвали, че хваща жените за интимните им части.

Но в последните седмици късметът напуска фаворитката. На 7 октомври Уикилийкс започва да публикува хакнати имейли на Джон Подеста, оглавяващ предизборния й щаб. Изложени са на показ архивите около кандидатурата на Клинтън - частна кореспонденция, пълна с всевъзможни разкрития за цинизма и задните мисли, свързани с една политическа инициатива.

Междувременно ФБР изненадващо възкресява аферата за имейлите; всичко това е съкрушителен удар за кандидатката, чийто глас вече не се чува.

Съчетани, полемиката срещу Клинтън и посланието за промяна на Доналд Тръмп дават на магната възможност да изтъкне разликите между двете кандидатури. Светът вижда с почуда как предпочели някога Барак Обама бели избиратели от народните класи са гласували този път малко по-охотно за кандидата на републиканците.

Милиардерът също е изненадан. "Смятах, че съм изгубил", сподели той и призна, че съзнателно е наел малка заличка за вечерното си изборно парти в Ню Йорк.
 

/БТА/