Историята на Митта и Мартин: От Гроздьово до Пенсилвания и назад

Това е историята на Митта и Мартин – близнаци, родени в българското село Гроздьово, оставени от родителите си, осиновени в Пенсилвания и поели по пътя към истината за биологичните си майка и баща 22 години по-късно.

Инициативата е на Митта Джейнини Инграхам. 22-годишното момиче съгласувало идеята с приемната си майка Селесте, осиновила нея и брат й Мартин през 1995 година.

"Тя започна едно чудесно пътешествие. Радвам се, че двамата с брат й ще научат повече за биологичното си семейство", разказва Селесте от дома си в Пенсилвания пред "24 часа".

Митта е на върха на щастието си. Брат й Мартин – също. Развълнувани и щастливи са и биологичните родители на близнаците – Денка и Мирчо от варненското село Гроздьово.

"Аз от децата си не се отказвам. Оставих ги в дом "Майка и дете" във "Виница", защото нямаше къде да ги гледам. След 2 месеца отидох да ги търся и ми казаха, че са дадени", разказва патилата си майката Денка.

С Мирчо имат десет деца – 7 общи и три от предишния брак на мъжа. Някои от тях също давали за кратко за отглеждане, но после си ги вземали. Тя не разбира как е станало така, че последните й две деца заминали чак за Америка.

През 1997 г. Митта и Мартин Мирчеви Василеви са харесани от американското семейство Селест и Джак Инграхам от американския град Йорк в Пенсилвания. Скоро след това двамата заминават с новите си родители отвъд океана.

В документите на биологичното им семейство пише, че са от малцинствен произход, но те не живеят в ромската махала на селото.

"Те са т.нар. копанари, роми християни", казва кметът Георги Георгиев. Именно той съобщил на семейството, че децата и от Америка ги търсят.

"Отначало се чудех истина ли е. Но щом господин кметът ни го казва и идва на крака, значи е така", разказва Денка.

"Радвам се, как да не се радвам, че ни търсят. Много ми бе мъчно, че ги оставям, но какво можех да направя със 7 деца и 3 на мъжа ми на ръце? А тези дойдоха и две наведнъж. Как да ги гледаме в тази беднотия", спомня си майката.

Те живеят бедно с инвалидната пенсия на мъжа й и с парите, които изкарва един от синовете й, който живее при родителите си с жена си и двете си деца.

Митта и Мартин, макар и щастливи от това, че са намерили родителите си, имат планове на американска територия.

Момчето мечтае да стане прочут готвач. Сестра му Митта гледа възрастни хора по домовете и неотдавна записала да учи за болничен асистент.

Въпреки това те, заедно с приемната им майка Селесте, планират посещение в България, за да се видят близнаците с биологичните родители. Все още обаче не е ясно как ще разговарят, защото Митта и Мартин не знаят български, а родителите им – английски.