Военен съюз Москва и Вашингтон? Нима някой е готов за това!?

Конгресът на САЩ смята да продължи забраната за сътрудничество между Пентагона и руското министерство на отбраната. Същевременно Вашингтон "ще се противопоставя на Русия" и занапред.

Това сочи законопроектът за националната отбрана на САЩ през 2019 г., одобрен вчера (на 23 юли) от комисиите по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената. Позиция, потвърдена и от постоянния представител на САЩ в ООН Ники Хейли, която заяви, че Русия "никога няма да стане приятел" за Съединените щати, пише Владимир Мухин, наблюдател на "Независимая газета".

Това се разминава с положителните оценки на медиите и световната общественост по повод неотдавнашната среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки.

Руският президент неведнъж е изтъквал, че независимо от всички трудности военнослужещите от двете страни общуват активно - например в Сирия, в т. нар южна зона за деескалация, с цел предотвратяване на конфликти във въздуха и т. н. Американците не оспорваха тези оценки. Прессекретарят на американския президент Сара Сандърс вчера съобщи, че Путин и Тръмп са се разбрали служителите, отговарящи за националната сигурност, да продължат съвместната си работа. И в тази връзка съветникът по националната сигурност в Белия дом Джон Болтън ще има среща с "руския си колега" още през август.

Както личи, военните и военнополитическите контакти между САЩ и Русия все пак се активизират. Но са далеч от онова, което бе предложила Русия. Все още не се знае примерно защо САЩ не участват активно в действията за връщане на бежанците в Сирия, предприети по инициатива на Русия и подкрепени от ООН. Американците не изпитват и голямо желание да се включат съвместно с руски военни в разминирането на териториите, окупирани и контролирани от коалицията начело със САЩ.

Вярно е, че с негласната подкрепа от САЩ активно се развива руско-израелският диалог по близкоизточните проблеми. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху нарече "изключително важни" разговорите си с руския външен министър Сергей Лавров и с началника на Генщаба Валерий Герасимов в Ерусалим.

Известно е, че Вашингтон и Тел Авив се стремят към пълно извеждане от Сирия на шиитските проирански формирования. Както съобщи Ройтерс,"властите на Израел нямат намерение да позволят на ирански сили да се намират в Сирия дори на 100 км от линията на раздалечаване между сирийските и израелските войски на Голанските възвишения", както предложи на преговорите Русия.

Тази позиция на Израел естествено все още не е поражение за Москва, но потвърждава за пореден път, че Вашингтон, Тел Авив и други съюзници на САЩ настойчиво ще отстояват своите интереси в Сирия, а ще се стараят да изместят Москва на заден план. Това потвърди и Тръмп: той не отказа по-нататъшни контакти с руския си колега, но писа в Туитър, че "нищо не е отстъпил" в Хелзинки на руския лидер Владимир Путин. "Просто си поговорихме за бъдещите предимства за всяка от двете страни", подчерта той.

Позицията на Тръмп бе обяснена по-подробно от прессекретаря на Белия дом Сара Сандърс. Тя заяви на брифинг за журналисти, че "президентът Тръмп поддържа твърда линия спрямо Русия". "Той наложи безпрецедентни санкции и се държи извънредно твърдо спрямо Русия в други сфери, както сме говорили тук неведнъж", каза тя. Така че срещата Путин-Тръмп в Хелзинки едва ли е променила по някакъв начин характера на "неприятелските" отношения между САЩ и Руската федерация. И продължението на тези неприятелски действия, включително във военната сфера, явно ще се развива и занапред.

Медии вчера цитираха текстове от законопроекта за националната отбрана на САЩ през 2019 г., които се планира "да се осигурят условия той щото "стратегически партньори" да се откажат от покупките на руски оръжия и да преминат на американски". За Турция, която купува руски зенитни ракетни системи Ес-400, съответно ще бъдат забавени доставките на американски самолети от пето поколение Ф-35. "До 90 дни Пентагонът трябва да представи на законодателите доклад за взаимоотношенията си с Анкара, преди тя да получи каквато и да било част от поръчаните самолети Ф-35", се казва в документа, който Сенатът може да приеме още в началото на август.

"Как ще се държи Анкара, ако се забавят или не бъдат получени самолетите, не се знае. Макар че Анкара вече е заявявала, че няма да се откаже от договора с Русия за покупката на Ес-400, трябва да се има предвид, че Турция е страна от НАТО. И въпреки известното й сближаване с Москва, тя най-вероятно ще следва фарватера на интересите на алианса", коментира пред "Независимая газета" военният експерт подполковник Александър Овчинников.

Основният финансов документ на САЩ в отбраната за 2019 г. предвижда и други стъпки с цел противодействие срещу Руската федерация. Съобщено бе, че "текстове от законопроекта предвиждат оръжейни доставки за Украйна на стойност 250 милиона долара и забрана Крим да бъде признаван за руска територия". С оглед противопоставяне на "заплахите от Русия" е предложено на Европа да бъдат отпуснати 6,3 милиарда долара за "Европейската инициатива за възпиране". По руските мерки това са много пари. Да речем така - планираната от американците помощ за НАТО горе-долу възлиза на една десета от целия военен бюджет на Русия, докато за САЩ това е дори под 1 процент. Та нали общият отбранителен бюджет на Пентагона за 2019 г. е 717 милиарда долара.

"При тези условия, Русия, за да не бъде въвлечена в оръжейна надпревара, трябва да отвръща на подобни военни предизвикателства и заплахи с асиметрични мерки. И това вече се случва. На армията и флота се доставят нови типове кораби, ракети, бойна техника, използващи нови физически принципи. Производството им е по-евтино, а бойната ефективност - много висока", отбелязва Александър Овчинников.

/БТА/