40 години в затвора – (не)виновни до доказване на противното

Преди 40 г. Филаделфия става поле на масова престрелка между органи на реда и членове на Движение за свобода и равенство на чернокожите.

Горната фотография е всъщност една от най-емблематичните снимки на 70-те години и дългата борба за свобода на чернокожите - афроамериканец с расти, гол до кръста, протегнал ръце настрани, подобно на Исус на кръста. Бял полицейски служител насочва голяма пушка на сантиметри от гърлото на мъжа. Другият – на път да удари афроамериканецът с каска.

И го удря. Но това не се вижда на снимката. Другият чупи челюстта му с пушката. Но това също не се вижда на снимката.

40 години по-късно, почти на същия ден, в който кадърът е заснет, същият чернокож американец разказва своята история.

Денят е 8 август, годината 1978. Часът е 6 следобед. Домът на Делбърт Орр се е превърнал от просто мазе в централа на революционната група Move – активисти, които се борят срещу насилието над животни, полицейската бруталност, замърсяването и срещу робството, което "просто е замаскирано, но никога не е било премахвано".

В сградата е пуснат сълзотворен газ. Два часа по-късно започва вълна от изстрели. Всичко прилича на война. В опит да ги изведат от имота, стотици полицаи нахлуват в сградата, използват водни и огнестрелни оръжия, а в суматохата загива един от служителите на реда. Седем други са ранени.

"Докато излизах от сградата, исках да им покажа, че не съм въоръжен. Свалих блузата си и разперих ръце встрани", казва пред Гардиън.

Делбърт е един от деветимата афроамериканци – петима мъже и четири жени, арестувани през август 1978. Обвинени са в групово убийство на полицейски служител, въпреки че куршумът, повалил полицая, е един. Присъдите варират – от 30 години лишаване от свобода до доживотен затвор. До ден днешен, те все още продължават да твърдят, че са напълно невинни.

Двама от задържаните умират в затвора. През юни, една от жените – Деби, е пусната на свобода от женския затвор в Пенсилвания. 40 години по-късно, обаче, все още шестима души лежат зад решетките. Те са сред 19-те мъже и жени, които се намират в различни затвори в САЩ. Всички те са обвинени в радикални действия, извършени в името на Черната сила в периода 1960-1980.

Една от задържаните жени от Move е Джанин Филипс. Жената прекарва над 40 години в затвора. Джанин е арестувана, когато е едва на 22. С писмо до журналист от "Гардиън", вече 62-годишната жена разказва за жестоката "стая на мъчението" - отделно крило в затвора, което крие множество брутални тайни. Джанин прекарва първите три години от присъдата си там.

"Нямаше прозорци, само една част от стената, която беше с матирано стъкло. Не знаеш кое е ден, кое е нощ, всичко се слива. Държаха светлината включена 24 часа в денонощието всеки божи ден. Беше им заповядано да ни пречупят. Това, обаче, не се случи. Каквото и да ни причиняваха, ние оставахме силни", споделя жената в откровеното писмо до журналиста на британското издание.

Трагедията на Джанин, обаче, е още по-голяма. През 1978 г. полицията на Филаделфия се отзовава на сигнал на съседи. Органите на реда щурмуват къщата, в която се намира и Делбърт, а Джанин, която носи на ръце тримесечния си син е избутана от полицаите. Бебето пада на асфалта. Черепът му е счупен. Момченцето умира ден по-късно.

Седем години след като Джанин е арестувана, тя отново получава лоши новини. При операция на полицията, срещу активисти на Move, хеликоптер пуска бомба върху една от къщите, в които се събират членовете на движението. Целта била хората да напуснат сградата. Бомбата, обаче, предизвиква пожар. В него загива 12-годишния син на Джанин, за когото се грижел един от приятелите на арестуваната жена.

Тогавашния кмет на Филаделфия – Уилсън Гуу дава разрешение за бомбардирането на сградата, а пожарът изравнява със земята 61 къщи. Заедно с 12-годишното момче още 4 деца изгарят живи.

"Никога няма да спра да страдам, но ще ги помня. Когато си мисля за всичко, което системата ми е причинила, ставам все по-отдадена на вярванията си и на каузата", споделя в писмото Джанин.

Кметът на Филаделфия се извинява формално за огнената катастрофа, но съдът освобождава от отговорност всички официални лица, които са замесени в атаката през 1985, при която загиват 11 души, включително 5 деца. Единственият човек, успял да се измъкне жив от огнения ад е Рамона. Жената е вкарана в затвора за 7 години.

Всички членове на Move приемат последното име Африка в знак на признание към основателя на движението – Джон Африка, а и за да затвърдят своето единство. Активистите са отдадени на каузата за расово равенство и се отнасят един към друг като със семейство.

Невинните все още остават в затвора. Според Делбърт стрелбата през 1978 е била само от страна на полицията.

"Нямахме пистолети, няма дори наши пръстови отпечатъци по оръжията, за които се твърди, че са се намирали в сградата", казва през Гардиън мъжа.

Гледната точка на властите също е потърсена от "Гардиън". От полицията, обаче, отказват коментар по случая със загиналия служител, както и предполагаемото участие на организацията в него.

Доказателства – липсват. Официална позиция – липсва. Справедливост – липсва.

Не всички от задържаните членове на организацията имат късмета на освободената от затвора Деби. Джанин също иска предсрочно освобождаване. От съда, обаче, отказват. Според активистката това е опит или да създадат напрежение между членовете на организацията и да вменят чувство за завист, или е поредният начин да се опитат да ги пречупят.

"Каквато и тактика да ни приложат, няма да проработи. Освобождаването на Деби е пробив! Виждам как вратата леко се е открехнала. Повече от щастлива съм, че Деби е на свобода!", пише до "Гардиън" Джанин.

Делбърлт, обаче никога не е искал да бъде помилван. И е категоричен, че не би го направил, дори това да доведе до неговото предсрочно освобождаване.

"Как бих могъл да се разкая за нещо, което дори не съм извършил? Нямам нищо общ с убийството на това ченге през 1978 г. Те покаяха ли се за това, което се случи на дъщеря ми през 1985?"