Как Тръмп да порицае принц Мохамед заради Кашоги?

Искам да изложа три разсъждения по сагата с Джамал Кашоги. Първо, пред очите ми непрекъснато е образът на този едър като мечка мъж, който единствено е искал да види как неговото правителство се реформира по по-приобщаващ и прозрачен начин, и който е бил убит в някой тъмен ъгъл на саудитското консулство в Истанбул от 15-членен саудитски екип за мокри поръчки, за който се твърди, че бил въоръжен с трион за рязане на кости.

Извратеността и малодушието зад това са просто отвратителни.

Второ, не вярвам дори за миг, че това е било несанкционирана операция и фактическият управник на Саудитска Арабия, принц Мохамед, който иначе е доста активен, е бил в неведение, та дори и нещо повече.

Затова, не като журналист, а като американски гражданин, пише Томас Фридман от вестник "Ню Йорк Таймс", вече ми стана противно да гледам как моят президент и неговият държавен секретар партнират със саудитските власти, за да скалъпят някаква история за покриване на нещата.

Дългосрочните последици за всеки журналист - или политически критик в изгнание, където и да било - са смразяващи. Между другото, не смятам, че ще им се размине, пише още Фридман, предават от БТА. 

Как смята Америка да се отнесе към въпроса за баланса между американските ценности и защитата на своите интереси? Според Фридман най-добрият начин да се отговори на това е да се върнем към същината.

Винаги съм знаел, пише Фридман, че реформаторската програма на принц Мохамед има малки шансове да успее и същевременно призовавах правителството на Тръмп да очертае граници около неговата тъмна страна - поради една много конкретна причина.

Тази причина е свързана с начина, по който определиха американския национален интерес в Саудитска Арабия след 11 септември. Не става дума за петрола, оръжейните продажби, нито за противопоставянето на Иран.

Става дума за религиозна реформа в исляма, която може да дойде единствено от Саудитска Арабия, страната, където се намират най-свещените за исляма градове Мека и Медина.

По чиста случайност, първата работа на Томас Фридман като чуждестранен кореспондент е в Бейрут през 1979 г. Първите две големи събития, които отразява журналиста, са иранската революция и завземането на Голямата джамия в Мека от ултрафундаменталистки саудитски екстремистки проповедник, който твърди, че династията Ал Сауд са корумпирани, женкари и почитатели на западната култура.

Това завземане на джамията в Мека потресе саудитската управляваща династия. И така, за да укрепи авторитета си в сферата на религията и да се защити, през 1979 г. династията прави остър религиозен завой надясно, оставяйки духовниците да налагат доста по-строг контрол върху обществото и да засилят износа на своята пуританска салафитска версия на сунитския ислям - чрез строене на джамии и училища от Лондон до Индонезия и от Мароко до Кабул, финансирани от по-високите цени на петрола, пишат от БТА.

Това в последствие има изключително отрицателно отражение върху образованието и правата на жените и политическите свободи в целия арабско-мюсюлмански свят - а най-крайната версия на този фундаментализъм, салафитският джихадизъм, вдъхнови и похитителите от 11 септември и "Ислямска държава"

Според мен, пише Фридман, 11 септември беше най-лошото нещо, случило се на Америка през моя живот.

Може да спорим какъв беше правилният отговор за тези атентати. Но не може да спорим за цената.

САЩ дадоха хиляди животи и около 2 трилиона долара, за да обезвредят заплахата от мюсюлмански екстремисти - от Ал Каида до ИДИЛ.
Ужасът от 11 септември се корени в два ужасяващи пазарлъка.

Единият беше между саудитската кралска династия и религиозната върхушка в кралството, при който всеки даде благословията си на другия.

Другият беше циничният пазарлък на Америка със саудитците, който беше в следния дух: "Момчета, просто дръжте петролните си помпи отворени, цените си ниски и не закачайте прекалено много израелците, и можете да правите каквото си искате - проповядвайте каквато искате омраза в джамиите си, публикувайте каквито искате конспиративни теории във вашите вестници и третирайте жените си, както искате", твърди още Томас Фридман от "Ню Йорк Таймс“.

Затова от 11 септември тази колонка на вестника е изключително критична към саудитските лидери за това, че те не реформираха своята версия на исляма, нещо, което би изисквало и икономическа, и социална модернизация. Те арестуваха религиозни екстремисти, но почти никога не влизаха в публична война на идеи с тях.

Затова нещото, което най-много ми привлече вниманието по отношение на принц Мохамед и породи у мен най-големи надежди, беше неговата първоначална готовност да влезе във война на идеи с религиозните хардлайнери, пише още Фридман.

Принц Мохамед сякаш целеше да замени саудитския фундаменталистки ислям и духовенството му като основен източник на легитимност за режима с по-светски саудитски национализъм.

По въпроса за най-токсичния износ на Саудитска Арабия, който засегна Америка и целия свят - джихадисткия ислямизъм - принц Мохамед правеше и говореше истински обещаващи неща.

Но сега правителството на принц Мохамед има и кръвта на Джамал Кашоги по ръцете си. Трябва ли всички да пренебрегнем това, както прави президентът Тръмп, пита още журналистът от американското издание.

Принц Мохамед направи себе си "радиоактивен" - при липсата на надеждно, безпристрастно обяснение за изчезването на Джамал и очевидното убийство.

Принц Мохамед може да съумее да се задържи на власт в Саудитска Арабия, но цялата му реформаторска програма изискваше преки чуждестранни инвестиции - а от месеци парите изтичат извън Саудитска Арабия, а не текат към нея. Сега ще стане по-лошо.

Реформите на саудитския принц имаха открити консервативни противници, които с радост приветстват предполагаемото убийство на Джамал Кашоги. А без широкообхватни социални, икономически и религиозни реформи Саудитска Арабия може да се превърне в огромна провалена държава.

САЩ трябва да намерят начин да порицаят принц Мохамед по въпроса - без да изглежда, че нападат целия саудитски народ и дестабилизират страната. Трябва да направят така, че социалната/религиозната реформа в Саудитска Арабия да продължи - който и да управлява там. Защото това е от жизненоважен интерес за САЩ.

Но срещу глупостта няма лек. Ако съюзникът ти е направил нещо толкова извратено и глупаво, каквото саудитците изглежда са направили в Истанбул, просто няма лесно решение. Но Тръмп може да започне от това да назначи посланик в Саудитска Арабия. Такъв досега той не е изпратил - и това вече започва да се забелязва, пише още Томас Фридман от вестник "Ню Йорк Таймс“.